„Никой не е свободен, докато Палестина не бъде свободна“
70x100см, туш върху хартия,
част от "Децата на Газа - осакатените ангели",
проект на Адриана Герасимова
„Когато през 1977 г. Организацията на обединените нации прие резолюцията, с която се слага началото на Международния ден на солидарност с палестинския народ, тя заяви признанието, че в Палестина се извършват несправедливост и груби нарушения на правата на човека. В същия период ООН зае твърда позиция срещу апартейда; и през годините беше изграден международен консенсус, който помогна да се сложи край на тази несправедлива система. Но ние знаем твърде добре, че нашата свобода е непълна без свободата на палестинците... „
Откъс от речта на президент Нелсън Мандела на 4 декември 1997 г. при отбелязването на първия Международен ден за солидарност с палестинския народ
ДЕТСКА МОРГА I
KINDERGARTEN MORGUE I„Детска морга I“ / 70x100см, туш върху хартия,
част от "Децата на Газа - осакатените ангели",
проект на Адриана Герасимова
Децата в Газа умират не само от бомбите. Умират бавно и мъчително от глад. От началото на тази война от изтощителен глад в ивицата Газа страдат над 15 000 деца. На 17 септември обявиха смъртта на Jana - момиченцето, което през 2024 успешно възстановиха от недохранването, за да си отиде година по-късно. Гладът отнесе и 2 години по-малката й сестра Jouri на 20 юли тази година. Двете деца се върнаха с майка си в Северна Газа по време на предходното примирие тази година. Когато обявяваше смъртта на Jana, мениджърът по комуникациите на УНИЦЕФ каза: "Малко момиче, принудено да изтърпи толкова много болка заради умишлени решения, взети за ограничаване на вноса на храна в ивицата Газа. Последната ѝ надежда, медицинска евакуация от ивицата Газа, се провали. Никоя държава не се намеси и не успя да изведе Яна.“
НАЙ-МАЛКИТЕ КОВЧЕЗИ СА НАЙ-ТЕЖКИ /
THE SMALLEST COFFINS ARE THE HEAVIEST
„Най-малките ковчези са най-тежки“ / 70x100см, туш върху хартия,
част от "Децата на Газа - осакатените ангели",
проект на Адриана Герасимова
06.05.2025
Гергьовден е, заколение на агнета и деца.
Убедих се, че любимият допинг на злото е човешката апатия.
2 години необезпокояван холокост го доказват.
Редят се християнски празници, но за 2000 години нищо в човешката природа не е еволюирало, само оръжията са се оптимизирали.
Имаше една мисъл на Кърт Вонегът, че ако Христос беше сред нас днес, то той щеше да бъде убит с инжекция.
След Газа си мисля, че щеше да бъде убит с дрон в палатката си, в така наречената „безопасна зона“.
И винаги е имало Каин и Авел, както и Юда, това са архетипи. Въпросът е кога точно загубихме способността да ги регистрираме.
Кога избрахме удобството на фарисеите, кога казахме „Разпни го!“ за всяко различно от нашето дете?
Кога се загубихме до такава степен? Винаги ли сме били варвари?
Качвам това изображение на Гергьовден (първата публикация в социални мрежи, което е направила авторката- бел.ред.) , ден на храбрия воин в свят на неравностойни войни, в които битките отдавна не се водят между войски.
За едната страна боевете са схематизирани, подобно на компютърна игра, в която героят таргетира с изкуствен интелект целта, натиска копче от далечна стая с климатик. Взривява стерилно, чисто, „цивилизовано“.
Миризмата на смърт и обгорена плът остава за другата страна, изпитала на гърба си последните разработки на оръжията.
Газа е бойното поле на модерните огньове на Змея, където
най-беззащитните затворници- мъже, жени и деца, опитват да се изправят срещу невъзможното и да оцелеят.
Дълго време отказвах да я нарисувам. Все още не знам името й. Малкото й полураздробено телце остана като дуален символ в съзнанието ми.
Дясната й съвършена половина почти недокосната, със затворено око, с изящната си обичка, облечена в боди с типичните за момиченце панделки. Застинала в зловещ контраст с другата обезобразена половина, отразяваща човешката безпощадна апатия и жестокост.
Така се случи, че е готова днес. Тя е моят воин, който с откъснатата си длан сякаш ни казва „СПРИ, о неразумни юроде, срещу кого се биеш?! Срещу себе си?!“
Портретът й се базира на репортажен кадър на палестинския журналист Мотаз Азайза и датира разгара на холокоста в Газа. Още помня думите му „Това е най-шокиращото и съкрушаващо нещо, което някога е трябвало да документирам. Все още ли смятате, че това е „самозащита“?!“
От тогава могилата с детски трупове прогресивно нарасна до необозримото число 20 000+.
Кога се загубихме до такава степен?
Винаги ли сме били варвари?
ЗАПАДНИ ЦЕННОСТИ I / WESTERN VALUES I
„Западни ценности I” / 80x53см, туш върху хартия,
част от "Децата на Газа - осакатените ангели", проект на Адриана Герасимова
„Няма нужда от училища в Газа, защото не останаха живи деца!“
скандирано от феновете на ФБ Макаби, Тел Авив, ноември 2024
680 000 мъртви - скритото число на смъртта в Газа.
Ново изследване, Изкривяване на историята: политиката на преброяване на мъртвите в Газа, излага това, което повечето големи медии отказват да кажат на глас:
Докато медиите повтарят „50 000+ жертви“, реалният брой на загиналите, ако включим убитите от глад, разрушени болници, липса на вода и наложена лишеност е по-близо до 680 000 към април 2025 г.
380 000 от тях са бебета и малки деца под пет години. Деца измрели от глад, без достъп до лекарства, погребани под развалините.
Дори Тръмп неволно потвърди мащаба, като призна, че са останали живи само „1,7 милиона“ жители на Газа, което означава, че около
700 000 души са изчезнали.
Изследването е категорично: отхвърлянето на данните на Министерството на здравеопазването в Газа или наричането им „пропаганда на Хамас“ е диверсия. В продължение на години ООН и хуманитарни организации са потвърждавали тяхната точност. Истинският проблем не е преувеличаването. Истинският проблем е заниженото отчитане.
680 000 заличени живота. Повечето от тях - жени и деца. А светът спори за числа, вместо да го нарече открито геноцид.
"Аз съм вече различен човек. Никога няма да бъда същата. Не знам как някой би могъл да бъде. Гледайки престъпленията срещу човечеството, на които всички сме били свидетели, особено срещу децата. Тези безпомощни, безпомощни деца, заклани в десетки хиляди. Човечността е мъртва. Не знам какво ще кажа на децата си. Не знам как да им обясня, че светът е позволил това да се случи. И ако не държим Израел отговорен, какво следва? Какво следва? Това е въпросът, който искам да задам. Това ли наистина е светът, в който ще живеем? Където тази държава може да извършва тези престъпления пред камера, с пълна безнаказаност? С гордост. Това не е светът, в който искам да отглеждам деца, и това ме ужасява. Така че да, много съм засегната, и се чудя на хората, които не са. Чудя се за душата им. Ако това, което виждате, не ви засяга - как?! Как изобщо можете да се наричате хора?"
Аби Мартин,
американска журналистка
ОБЕЗЛИЧЕНИ / FACELESS
"Обезличени” / 80x53см, туш на хартия,
част от „Децата на Газа - осакатените ангели“,
проект на Адриана Герасимова
30 октомври, 2024
Израел убива над 108 цивилни, включително жени и деца.
Бомбардировката от страна на израелската армия изравнява със земята
пететажна сграда в Бейт Лахия, в която са се подслонили над 200 изселени палестинци. Взривяват ги докато спят.
Над 40 души остават под развалините, без шанс да бъдат спасени, тъй като гражданска защита на практика е обезвредена, унищожена.
Много от избитите цивилни са избягали след 25 дневната обсада от Джабалия в Северна Газа. Обсада, съпътствана от непрестанни масирани бомбардировки на Джабалия, Бейт Лахия и Бейт Хануун, целяща да заличи над 100 000 попаднали в капан местни жители.
ДУШАТА НА НАШАТА ДУША / THE SOUL OF OUR SOUL
„Душата на нашата душа” / 80x53см, туш върху хартия,
част от "Децата на Газа - осакатените ангели", проект на Адриана Герасимова
Светът е изпълнен с омраза и жестокост, но там някъде в най-тъмните условия тлее светлина. Там някъде винаги се подвизава по някой светец, без да подозираме за него. Халед Ал Набхан е един от тях.
Още го помня как преди година приглади прощално косата на внука си Тарик, как обви малкото вкочанено телце на убитата си внучка Рийм.
Държеше я в люлката на ръцете си и продължаваше да й говори спокойно, да целува очите й, сякаш я приспиваше… Отправяше я в Jannah, без тежко ридаене, без скубане на косите, без омраза към убийците на най-скъпото му - „Тhe Soul of my Soul”
Така я нарече, така я запомниха и милионите зрители на прожектирания в реално време геноцид.
Такова изпращане е неразбираемо за нашата бездухoвна, вкопчена в материята цивилизация, криеща лицемерната си фасада зад кухи фрази, износен морал, претенции за висша бяла раса.
В последствие все пак разбрах, че и Халед е човек, чиито чувства бяха разбити… Той споделяше, че често ходи до гроба на внучката си, говори й, плаче в самота. Рийм беше родена на неговата дата, отнеха я от живота малко преди рождения им ден.
След смъртта й „Чичо Халед“, както го наричаха децата в Газа се посвети на всички тях. Той с усмивка раздаваше от земното си време в игри и замаскиране на реалността в най-големият открит, официално финансиран концлагер на 21век. Той им помагаше да забравят къде са…
На 23ти декември Рийм щеше да празнува 1вия си рожден ден на небето. Но малко преди това израелската армия уби и дядо й.
Сега са заедно във вечна прегръдка. Никой не може да им я отнеме.
А Халед Ал Набхан се превърна в „Тhe Soul of our Soul”
Линк към оригинала:
https://www.instagram.com/reel/DDojf-vtwJM/?igsh=MWlpYXdid3J4ZWw4eg==
МОМИЧЕТО С ДИНЯТА
„Момичето с динята - Палестина няма да умре!” / 80x53см,
туш върху хартия, част от "Децата на Газа - осакатените ангели",
проект на Адриана Герасимова
Не знам името й. Малкото й раздробено тяло лежеше върху абстрактната бяла купчина с избити, напъхани в чували за последно изпращане.
Тя привлече вниманието ми с позата със свити за последно ръчички и фланелката си, която иронично беше с диня. Кръстих я „Момичето с динята - Палестина няма да умре!“СИЛА
“Името й е СИЛА“ / 35x50см, туш на картон,
част от "Децата на Газа - осакатените ангели"
проект на Адриана Герасимова
Фотография: abdalhkem_abu_riash
Сила Хосо, 7г.
Момиченцето, което бе принудено да бяга с част от семейството си от Газа към Дейр ал-Балах, централната част на Газа. След въздушен обстрел на израелската армия над училището, в което се укрива, шрапнел попада в черепа й, получава увреждане на ретината и зрението си. През август Сила апелира към света да й помогне да напусне Газа за спешно лечение навън.
Впоследствие Израел затвори и взриви пункта на границата на Рафах
с Египет и милитаризира Коридора Филаделфия. Понастоящем не се знае как и къде е Сила.
Ето нейните думи при постъпване в болницата:
„Принудиха ни да напуснем училището, за да бомбардират района.
С майка ми, и роднините ми се местихме, но не можахме да избегнем шрапнелите… Главата ме боли, сърцето ми е пречупено.“
По-късно Сила споделя мечтите си в разговор:
„Когато порасна искам да стана доктор и да лекувам малки деца.“
„Моето послание към децата на света е: Обичам ги много!“
https://www.instagram.com/p/C-k-UXDADhe/
ФАТИМА
„Птичето на Фатима“ / 35x50см, туш на картон,
част от "Децата на Газа - oсакатените ангели",
проект на Адриана Герасимова
Малката Фатима такава, каквато я видях, помъкнала в ужаса от бомбардировките най-скъпото си - кафезът със своята корела.
Никога не ще забравя думите й:
„If I live, my bird lives, if I die, my bird dies”
“Ако аз живея, живее и моето птиче. Ако аз умра, умира и то“
Малкият ангел по-долу е момченцето, което беше взривено заедно с цялото му семейство и любимите му папагали, докато спи…¬
ХИНД РАДЖАБ „Хинд Раджаб - Нощта ще свърши!” / 80x53см, туш върху хартия,част от "Децата на Газа - oсакатените ангели", проект на Адриана Герасимова29 януари 2024 г., град Газа:
„Лейан! Всички ли сте живи? Всички ли сте живи?"
„Слушай, никой в колата не мърда. Само аз и Хинд сме живи! Ранена съм, цялата съм простреляна. Хинд е ранена. Хинд кърви. Aз кървя.”
…
„Ало“
„Стрелят по нас. Те стрелят по нас. Танкът е до нас!“
„Криете ли се?“
„Да, в колата. Танкът е до нас.“
„В колата ли сте?“
Звук от стрелба
П И С Ъ Ц И
ТИШИНА
…
„Момичето, което говореше с мен, къде е тя?"
"Тя е мъртва."
„С кого говоря сега?“
„С Хинд. ПОБЪРЗAЙ!”
„Скрий се. Скрий се! Къде си точно, в колата?"
"Да."
„Скрий се под седалките. Така че изобщо да не може да бъдеш видяна.“
"Добре."
…
„Танкът е до мен!“
„Движи ли се или е неподвижен? Някой излезе ли от него?"
„Движи се.“
„Добре. Дали се движи до колата, зад колата или пред колата?“
"Пред колата."
„Танкът идва към теб от предната част на колата?“
"Да."
„Много близо ли е?“
"Много, много."
„И се движи?“
„Да. ЕЛАТЕ ДА МЕ ВЗЕМЕТЕ!”
„Любов моя, повярвай ми, с Божията воля координацията ще се случи.“
„Толкова съм ИЗПЛАШЕНА. Моля, ЕЛАТЕ!
МОЛЯ, ОБАДЕТЕ СЕ НА НЯКОЙ ДА ДОЙДЕ И ДА МЕ ВЗЕМЕ!“
…
„Обичам те и татко те обича. Всички те обичаме, скъпа. Пази се!”
…
„ Хинд, ранена ли си?
„Да. Простреляна съм в ръката, гърба и крака.“
„Значи кракът ти кърви?“
„Кракът, ръката и гърбът ми кървят.“
…
„Те са на път към теб, скъпа моя.“
…
„Здравей, Хануд. Хануд! Добре ли си?“
"Да."
„Слава Богу, Слава Богу.“
„Сега чу ли бомба? Чу ли нещо около теб?
„Да. Да, чух я.“
…
„Хануд, защо не говориш?!“
„Не говоря, защото устата ми кърви.
Не искам да си оцапам блузата, да не обезпокоя мама.”
„Всичко е наред, избърши си устата, скъпа.“
"Добре."
19ч. Т И Ш И Н А
Можеше никога да не разберем за съществуването на малката Хинд и смелата й братовчедка Лейан. Там е работата, че за децата на Газа научаваме, чак когато са мъртви и то по особени стечения на обстоятелствата. Но истината е като водата, тя винаги намира пътя и пробойните на лъжата. Затова и този запис достигна до света. ЗА ДА ГО ПРОМЕНИ. ЗАВИНАГИ.
Денят е 29 януари, израелската армия напада град Газа (Gaza city).
Голяма част от населението не е напуснало града, знаейки, че евакуираните на юг в т.нар. „безопасни зони“, продължават да бъдат бомбардирани. Други, изплашени от бомбардировките, се завръщат отново на север в Газа.
Уисам Раджаб е една от тях. При поредното бягство бомбите я разделят от съпруга й, баща й и майка й. Tя остава сама с дъщеря си Хинд и сина си Ейад.
Израелската армия навлиза в квартал Тел ал-Хала, в който Уисам, Хинд и малкото й братче отсядат при чичото, лелята и братовчедите на Уисам.
През нощта на 28 януари има тежки бомбардировки. Заглушаващият звук на взривовете отеква все по-близо.
„Бомбардирането около нас беше толкова ужасяващо до степен, че огънят навлезе в дома ни. Отидохме в средата на къщата, погледнах Хануд (Хинд) и й казах „Хануд, ела да спиш до мен.“
Докато очите й бяха затворени, аз я гледах и си мислех „Боже, колко си красива. Наистина ли ще ме изоставиш, Хануд?“ спомня си Уисам.
Рано сутринта от страна на израелската армия е наредено цивилните да се евакуират на юг. Семейството на Хинд разполага с малка KIA, която не побира всички. Децата ще се евакуират първи.
Чичото, лелята, братовчедите се натоварват в колата, последвани от Хинд и Ейад. В последния момент Ейад отказва да тръгне и остава с майката. Сякаш невидима сила го извежда от колата.
Уисам и Ейад ще ги последват по-късно. Остават назад, без да знаят, че това е последният път, когато ще ги видят живи.
Проследяват с поглед колата, чуват изстрелите в далечината. Разпознават силуетите на танковете.
„Видяхме ги да откриват огън, но решихме, че може би в колата са живи, защото завиха леко наляво, затова си казахме, че са паркирали на гарата. Решихме, че трябва да са в безопасност и ще отидат в безопасен дом, че ще отидат на безопасно място.“ спомня си Уисам.
На 10 февруари, две седмици след масовото убийство, израелската войска се изтегля от квартала. Едва тогава малкото разлагащо се телце на Хинд е намерено заедно с телата на шестимата души от семейството й.
На 50 метра от мястото на престъплението откриват и остатъците от взривената линейка, изпратена от Червеният кръст, за да прибере все още живата Хинд. Частите от телата на двамата пара-медици, рискували живота си - Йосеф Зейно и Ахмед ал-Мадун - са едва разпознаваеми.
Сателитните снимки доказват присъствието на израелските танкове в непосредствена близост до колата в часовете, в които е установена престрелката. Съдебно-медицинската експертиза доказва, че освен 335-те патрона, изстреляни по колата, тя е била частично прегазена и с булдозер Caterpillar.
ХИНД РАДЖАБ
Това име ще преследва колективната ни съвест, ще чуваме гласа й, докато душата й намери покой.
Над 300 дни администрацията на президента Байдън не пожела да изпрати свои независими експерти, които да разследват местопрестъплението.
Вместо това, тя остави серийния убиец сам да разследва случая си.
До ден днешен израелската армия отказва да признае престъплението си, а Америка продължава да оказва дипломатическа, финансова и военна помощ на Израел.
НО СВЕТЪТ ЧУ и пое като усилвател екота на този пронизващ детски глас. И обеща да се бори до справедлив край за всички погубени детски животи, за всички изтръгнати майчини сърца и нечути бащини стонове. Светът ще сложи край на тишината.
„НОЩТА ЩЕ СВЪРШИ!“
Oбщност от адвокати създаде фондация „Хинд Раджаб“, която разследва отделни лица от израелската армия, извършили военни престъпления от 07.10.23 до днес. Архивът се трупа. Военните престъпници са преследвани във всяка точка на света.
Aрхивно видео:
https://youtu.be/dHn-3TOeXx0?si=UUneK_I0QMsN7cAF
Филмът „The Night Won’t End” със случая на Хинд:
https://youtu.be/ECFpW5zoFXA?si=IKy8uy0_6a0qzGeb
Разследване:
https://forensic-architecture.org/.../the-killing-of-hind...
„Амина - Очите на Газа” / 80x53см, туш върху хартия,
част от "Децата на Газа - осакатените ангели", проект на Адриана Герасимова
АМИНА
Казват, че "Очите са прозорец към душата"
Душата й е разбита на парчета.
Казват, че "Очите казват хиляди думи"
След повече от година на безброй разказващи очи, констатирах, че човешкият свят е селективно сляп и селективно глух. Той има садистична, избирателна тактика за разпознаване на „подходящите очи“ за състрадание.
„Танковете се опитаха да ни прегазят три-четири пъти. Не остана дъх в мен… Усещах баща ми, как стомахът му се движи…, докато не издаде хъркащ звук и почина. Сестра ми все още беше жива, но изглежда страхът я уби.”
13-годишната Амина Ганем разказва как израелските танкове са прегазили нея и семейството й в окупираната Газа. Баща й и сестра й умират в резултат на това.
Кръвоносните съдове в очите на Амина се спукват в резултат на натиска от срутванията, предизвикани от танковата атака. Има опастност тя да загуби зрението си.
След апела на хората онлайн, настояващи тя да получи медицинско лечение в чужбина, Катар я евакуира.
Историята на Амина приключи с отворен финал, но десетки хиляди деца в Газа нямат късмета да избягат от ужаса на войната, водена срещу тях.
Понастоящем, 22.12.2024 г., 49% от децата в Газа предпочитат смъртта заради травмите си и загубата на близките си.
Архивно видео:
https://www.instagram.com/reel/DDSG2XxgVg-/...
„Децата на Газа - Осакатени ангели“ е нарекла своя проект младата художничка Адриана Герасимова, с който ще ви срещнем в следващия месец и половина. Всяка седмица ще Ви представяме по една история в изображение и текст, за да не остане престъплението анонимно.
В поредица от картини Адриана разказва историите на някои от пострадалите и загиналите във войната на окупатора палестински деца в Газа, защото според нея „„Никое дете не би трябвало да се превърне в безименна статистика.“ Непреодолимият подтик да започне да рисува дошъл в деня, в който всички ние видяхме как 19-годишният Шабан Ал Далу беше изгорен жив в импровизираното болнично легло, все още вързан на системи. От този момент нататък възприема проекта си като човешки дълг. Като „въжен мост на емпатията, който или ще изгорим безвъзвратно, или ще плетем колективно“. В основата на картините са документални материали, които авторката събира и гледа от дълго време. Признава, че това е мъчително, защото кадрите са зловещи, но намира сила в себе си, за да разбужда нашите съвести и да отправя „молитва за прошка към тях и нашия Творец, защото загубихме уважението към Съзиданието и живота като такъв“.
На една от снимките в галерията можете да прочетете текста, който авторката е написала в деня, в който започва да рисува трагичните истории на палестинските деца в Газа - ноември 2024 г. От тогава насам страшната "статистика" се е променила - значително и пред очите ни.
Идеята на авторката е проектът да се разгърне като пътуваща изложба, подкрепена с албум с репродукции на картините и текстовете към тях, написани от автор, който живее в Палестина. А евентуалните средства от продажбата на репродукциите на картините и албума да се върнат в Палестина и да бъдат използвани за лечението на психическите травми на децата там. И до момента с репродукции е събрана сума, която е изпратена на семейства в Газа, бедстващи под обсадата на Израел. В тези си усилия Адриана не е сама, както казва, тя е част от „малка, но сплотена про-живот група“, която отказва да остане мълчалив зрител и така – съучастник на „първия прожектиран в реално време геноцид“.
Адриана Герасимова е родена и живее в България. Възпитаничка е на училището за изобразително изкуство „Илия Петров“ и следва висше образование и магистратура по моден дизайн в Националната художествена академия. Работи в областта на визуалната концепция, фотографията и видеографията. В последните години творческият й път е силно повлиян от глобални теми като климатични промени и социално неравноправие. Вярва, че „Изкуството е само допълнителен способ да ангажираме света. Не виждам смисъл в съществуването му, ако то не отразява времето си и не задава неудобни въпроси“.
Картините и историите на децата от Газа можете да видите и четете тук и на фейсбук страницата на посолството www.embassyofpalestine.bg
