Размер на текста:
Днес палестинците отбелязваме 21-ата годишнина от смъртта на Ясер Арафат, първият президент на Палестина и председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
Покойният президент е роден в Йерусалим на 4 август 1929 г.. Завършил е образованието си в Кайро. Учи в Инженерния факултет на университета „Фуад I“ в Кайро и е бил активен член от ранна възраст в палестинското национално движение чрез дейността си в Палестинския студентски съюз, на който по-късно става президент. Той също така е част от основателите на Палестинското националноосвободително движение (Фатах) през 50-те години на миналия век. През февруари 1969 г. е избран за председател на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
На 13 ноември 1974 г. Абу Амар произнася забележителната си реч от името на палестинския народ пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, която завършва с думите: „Днес дойдох с маслинова клонка и оръжие на борец за свобода. Не позволявайте маслиновата клонка да падне от ръката ми. Повтарям: не позволявайте маслиновата клонка да падне от ръката ми.“
През 1987 г. Арафат ръководи първото въстание, каменната интифада, която през декември същата година избухна в Палестина срещу израелските окупатори. В същото време той води политически битки на международно ниво за признаването на палестинския народ и неговата справедлива кауза и стремежи. След Декларацията за независимост в Алжир на 15 ноември 1988 г., на 13 и 14 декември същата година покойният лидер представя на Общото събрание на ООН палестинска инициатива за справедлив мир в Близкия изток. Инициативата поставя основите за започване на диалог между президента на САЩ Роналд Рейгън и ООП.
На 13 септември 1993 г. в Белия дом Ясер Арафат и убитият по-късно израелски премиер Ицхак Рабин подписват Декларацията от Осло за принципите между ООП и израелското правителство, която позволява на Ясер Арафат, ръководството и бойците на ООП да се завърнат в Палестина, след като са живели в изгнание от 1948 г. На 20 януари 1996 г. Ясер Арафат е избран за президент на Палестинската национална администрация (ПНА) на общи избори и оттогава започва процеса на изграждане на основите на палестинска държава.
След провала на преговорите в Кемп Дейвид през 2000 г. в резултат на израелската неотстъпчивост и настояването на Ясер Арафат да не се отричат палестинските права, на 28 септември 2000 г. избухва второто въстание, Интифадата Ал-Акса. Израелски сили и танкове обсаждат Арафат в щаба му в Рамала, след като го обвиняват, че е ръководил Интифадата. Израелската армия също така нахлува в палестинските градове в операция, наречена „Защитен щит“, и го държи под обсада в тясно пространство, където липсват минималните условия за човешки живот.
В резултат на непоносимите условия Арафат се разболява тежко и е откаран по спешност в болница във Франция , където умира на 11 ноември 2004 г. на 75 години.
Израелската окупационна армия е убила 44 палестински журналисти, намиращи се в палатки за разселване в Ивицата Газа, като те са част от общо 254 медийни работници, убити от началото на израелската агресия в Ивицата Газа от октомври 2023 г. до края на октомври 2025 г., според документация на Комитета по свободи на Синдиката на палестинските журналисти.
Докладът на Комитета по свободи разглежда инцидентите и последиците от нападенията и убийствата на 44 палестински журналисти в палатки за разселване по време на израелската агресия срещу Газа. Констатациите се основават на проверени данни и документирани събития, включително обстрел на палатки на журналисти близо до болници и приюти на UNRWA, както и директен снайперски огън в райони на разселване.
Докладът подчертава, че палестинският медиен сектор е изправен пред серия от систематични атаки, насочени към неговата инфраструктура, включително разрушаване на офиси и медийни институции, нападения срещу журналисти в домовете и спалните им и убийства на журналисти във временните им палатки, които са били принудени да използват след принудителното си разселване. Тези палатки, разположени близо до болници и училища, са били считани за последни убежища за журналистите. Докладът потвърждава, че нападенията срещу цивилни журналисти представляват военно престъпление съгласно член 79 от Първия допълнителен протокол към Женевските конвенции. Освен това се посочва, че нападенията срещу палатки за разселени лица в близост до болници и училища представляват тежко нарушение на защитата, предоставяна на хуманитарните зони, като се отбелязва, че в палатките, срещу които са били насочени нападенията, не е имало военна дейност, което обезсилва всяко оправдание за „погрешно“ нападение.
Докладът подчертава също така, че използването на високопрецизни оръжия и нападенията срещу райони, гъсто населени с журналисти и разселени лица, демонстрират умишлено намерение, като целите се простират отвъд убиването на хора - до заглушаване на свидетели и подкопаване на възможността за документиране. Документът призовава за създаване на независима международна комисия, която да разследва умишленото нападение срещу журналисти, за активиране на механизмите на Международния наказателен съд за разглеждане на военни престъпления срещу тях и за вътрешна защита на журналистите чрез създаване на безопасни коридори и сигурни места за разселване. В него се призовава и за ангажиране с международни организации, включително ЮНЕСКО и Международната федерация на журналистите, за предоставяне на спешна подкрепа и защита, както и за цялостно документиране на всички случаи в правна база данни, достъпна за съдебни производства.
Президентът благодари на папата за позициите му в подкрепа на постигане на справедлив мир в Палестина и за многократните му призиви за облекчаване на страданията на палестинския народ.
Президентът Абас потвърди, че изявленията на папа Лъв XIV са продължение на позициите и политиките на Ватикана, подкрепящи установяването на справедлив мир в съответствие с международното право и легитимност. Той подчерта дълбоките исторически връзки между Държавата Палестина и Светия престол и продължаващите усилия за укрепване на тези отношения след признаването на Държавата Палестина от Ватикана и канонизацията на двама палестински светци през 2014 г., както и подписването на Меморандума за разбирателство между двете страни през 2017 г.
Президентът потвърди ангажимента за съвместна работа с Ватикана за укрепване на християнското присъствие в Палестина, което той определи като автентично и дълбоко вкоренено сред палестинския народ в продължение на хиляди години. Президентът Абас информира Негово Светейшество папа Лъв XIV за последните развития в Палестина, по-специално за тежката хуманитарна ситуация в ивицата Газа, ескалацията на израелската военна ситуация на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим, трудните условия във Витлеем, родното място на Исус Христос, продължаващите престъпления на колонизаторския тероризъм и колониалната експанзия, както и нарушаването на светостта на християнските и мюсюлманските свети места, особено в окупирания Източен Йерусалим.
Президентът подчерта важността на запазването на историческия и правен статут на ислямските и християнските свети места в Йерусалим, необходимостта от гарантиране на свободата на вероизповедание и свободния достъп до тези места, както и необходимостта от защита на Свещения град пред лицето на едностранни политики, които подкопават неговата идентичност и културен характер. Това се случва на фона на продължаващите нарушения от страна на окупацията срещу ислямските и християнските свети места на Западния бряг, включително в Йерусалим, както и разрушаването на места за поклонение в ивицата Газа.
Президентът Абас подчерта, че приоритет сега е да се затвърди прекратяването на огъня в ивицата Газа, да се достави помощ, да се освободят заложници и затворници, да се осигури изтегляне на Израел, да се продължи с реконструкцията, да се предотврати разселването и анексирането, да се даде възможност на Държавата Палестина да поеме пълните си отговорности в ивицата и да се спре подкопаването на палестинските държавни институции.
Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) предупреди за безпрецедентна хуманитарна и селскостопанска катастрофа в ивицата Газа.
В годишния си доклад ФАО потвърди, че по-малко от 5% от земеделската земя в ивицата Газа остава обработваема, след като над 80% беше унищожена от израелската война. В доклада се посочва, че приблизително 70% от селскостопанските оранжерии са напълно унищожени, а по-голямата част от кладенците са повредени, което прави достъпа до вода почти невъзможен и води до почти пълен колапс на местната производствена система.
Докладът подчертава, че Газа е станала изцяло зависима от хуманитарната помощ, за да задоволи хранителните си нужди, като предупреждава, че продължаващите ограничения върху влизането на селскостопански доставки и гориво през граничните пунктове ще доведат до широко разпространен глад през следващите месеци. Организацията добавя, че 90% от населението на Газа няма достъп до достатъчно храна, отбелязвайки, че производството на зеленчуци и зърно е спаднало до по-малко от половината от нивото си преди две години, докато риболовният сектор е претърпял обширни разрушения и продължаващи ограничения, които са попречили на нормалното му функциониране.
Организацията по прехрана и земеделие (FAO) класифицира хранителната криза в ивицата Газа като една от четирите най-тежки в света за периода 2024-2025 г., наред със Судан, Йемен и Афганистан, призовавайки за спешен, многосекторен отговор, обхващащ продоволствена сигурност, вода, здравеопазване и психосоциална подкрепа, за да се предотврати пълен хуманитарен колапс в Ивицата.
На 20 октомври излезе новият доклад на специалния докладчик на ООН за състоянието на правата на човека в окупираните палестински територии – Франческа Албанезе, озаглавен „Геноцидът в Газа: колективно престъпление“. В него се казва: „Продължаващият геноцид в Газа е колективно престъпление, поддържано от съучастието на влиятелни трети държави, които са позволили дългогодишни системни нарушения на международното право от страна на Израел. Оформено от колониални наративи, които дехуманизират палестинците, това предавано на живо зверство е улеснено чрез пряката подкрепа, материалната помощ, дипломатическата защита и в някои случаи активното участие на трети държави. То разкри безпрецедентна пропаст между народите и техните правителства, предавайки доверието, на което се основават глобалният мир и сигурност. Светът сега стои на ръба между колапса на международното върховенство на закона и надеждата за обновление. Обновяването е възможно само ако се противопоставим на съучастието, поемем отговорностите и се възтържествува справедливостта.“ https://www.un.org/.../special-rapporteur-report-gaza.../
По този повод Министерството на външните работи на Държавата Палестина излезе със становище, че с наличните в него факти и данни „ отразяващи реалността на израелската окупация и нейните продължаващи и правно документирани престъпления, докладът ясно разкрива международното сътрудничество и подкрепа за престъплението геноцид срещу палестинския народ в ивицата Газа, по-широката рамка на политиките на дългосрочна колониална и военна окупация и системата на апартейд, наложена от Израел, незаконната окупационна сила. Министерството потвърждава, че този доклад трябва да бъде повратна точка в позицията на международната общност. Продължаващият геноцид в ивицата Газа не е просто хуманитарна трагедия, а истинско изпитание за способността на международната система да отстоява принципите на справедливост, равенство и върховенство на закона. Всички държави трябва да преминат от етапа на думите към етапа на действията и да предприемат конкретни и обвързващи действия, за да изпълнят задълженията си съгласно международното право. Тъй като вече не е приемливо да се управляват последиците от израелската окупация и режима на апартейд, е време да се сложи край на тях по радикален и всеобхватен начин. Министерството посочва, че Нюйоркската прокламация за мирно уреждане на палестинския казус, която представлява ясна рамка за колективни действия, има за цел да сложи край на геноцида в Газа, да осигури отговорност за отвратителни престъпления съгласно международното право и да се постигне напредък към признаването на Държавата Палестина, въплъщение и суверенитет на нейните граници на 4 юни 1967 г., и нейната столица Източен Йерусалим. Министерството призовава всички държави да спазват разпоредбите на тази декларация, включително налагане на санкции, спиране на доставките на оръжие, подкрепа на международните съдебни механизми и спиране на всички форми на съглашение и политическа, военна и икономическа подкрепа, които са допринесли за влошаването на израелската окупация в нейните престъпления и нарушения вследствие на политиката на международна отговорност и наказание.
В Националния ден на палестинските жени нека не забравяме страданието, на което бяха обречени през всички етапи на несправедливото насилие върху палестинския народ.
За две години в Газа почти на всеки два часа е убивана палестинска жена или момиче.
От убитите 68 234 палестинци в Газа над 33000 са жени, 20179 деца и 4813 възрастни хора. 10 000 палестинци са обявени за изчезнали. Осакатени са 42000 палестинци в Газа, 25% от тях са момчета и момичета, над 5000 общо са претърпели ампутация.
От ранените 170 373 в Газа 70% са жени и деца.
24 са убитите журналисти-жени, като общият брой на убитите журналисти е 273. Жените в Ивицата Газа са били насилствено разселени поне 4 пъти от октомври 2023 г. насам.
Повече от 500000 жени (всяка четвърта) са лишени от репродуктивна грижа, а около 700000 жени и момичета ежедневно страдат от липса на санитарни материали.
През последните две години палестинските жени и момичета на Западния бряг , вкл. Източен Йерусалим, също страдат от възпрепятстван достъп до болници, медицинскси лица и първа помощ поради рестрикции, наложени от окупационнните израелски войски чрез затваряне на нелегалните военни пропускателни пунктове и атмосфера на несигурност.
Министерството на външните работи на Държавата Палестина апелира към международната общонст да поеме своята отговорност за предотвратяване на актовете на колективно наказание, извършвани спрямо палестинските жени, както и на опитите за тяхното дехуманизиране. Настоява актовете на насилие срещу палестинските жени и деца да бъдат разследвани и да бъде потърсена сметка за това.
33 000 са жените, убити от израелските окупационни сили по време на геноцидната война в Газа от 7 октомври 2023 г. насам.
24 жени-журналисти са убити в Газа
70% от ранените са жени и деца
250 000 жени страдат от глад
500 000 жени са преживели катастрофални условия на живот, довели до глад по време на геноцида в Газа
55 500 бременни жени и кърмачки са преживели различна степен на глад
Жени са глава на всяко 7-мо семейство, вдовиците са повече от 16 000.
Арабска република Египет, Хашемитското кралство Йордания, Република Индонезия, Ислямска република Пакистан, Република Турция, Република Джибути, Кралство Саудитска Арабия, Султанат Оман, Република Гамбия, Държавата Палестина, Държавата Катар, Държавата Кувейт, Държавата Либия, Малайзия, Федерална република Нигерия, Лигата на арабските държави и Организацията за ислямско сътрудничество издадоха съвместно изявление, в което осъждат най-категорично одобрението от израелския Кнесет на два законопроекта, целящи да наложат така наречения „израелски суверенитет“ над окупирания Западен бряг.
В изявлението тези мерки са описани като крещящо нарушение на международното право и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, по-специално Резолюция 2334, която осъжда всички израелски действия, насочени към промяна на демографския състав и статута на окупираната палестинска територия от 1967 г. насам, включително Източен Йерусалим.
В изявлението се приветства и консултативното становище на Международния съд (МС), издадено на 22 октомври 2025 г., което потвърждава незаконността на израелската окупация, изграждане на селища и анексиране на Западния бряг, като потвърждава, че Израел няма суверенитет над окупираните палестински територии. Държавите и организациите приветстваха консултативното становище на МС, което потвърждава задълженията на Израел съгласно международното хуманитарно право да гарантира, че населението на окупираната палестинска територия (ОПТ), включително Газа, има достъп до основни ежедневни доставки. Становището подчертава задължението на Израел да се съгласи и да улесни усилията за подпомагане с всички средства, включително чрез Организацията на обединените нации и нейните агенции, по-специално Агенцията на ООН за подпомагане и строителство на палестинските бежанци (UNRWA). Съдът потвърждава задължението на Израел да спазва забраната за използване на глада като оръжие и припомня блокадата на Израел на помощта за Газа. Той също така потвърждава забраната за масови насилствени трансфери и депортации, включително налагането на непоносими условия на живот.
Освен това, Международният съд потвърди правото на палестинския народ на самоопределение и независима държавност, отбелязвайки, че териториалните претенции на Израел върху Източен Йерусалим са обявени за нищожни от Съвета за сигурност, включително мерките, опитващи се да прекратят операциите на UNRWA в Източен Йерусалим.
Съвместното изявление призовава международната общност да поеме своите правни и морални отговорности и да принуди Израел да спре опасната си ескалация и незаконните си практики в окупираните палестински територии и да защити законните права на палестинския народ да създаде независима и суверенна държава в границите от 4 юни 1967 г. със столица Източен Йерусалим. В изявлението се подчертава, че това е единственият път към постигане на справедлив, всеобхватен мир, който гарантира сигурност и стабилност в региона.
Президентът Махмуд Абас приветства днес постигането на споразумение за прекратяване на войната в ивицата Газа, изтегляне на израелските окупационни сили, разрешаване на влизането на хуманитарна помощ и улесняване на размяната на затворници, обявено от президента на САЩ Доналд Тръмп. Президентът Абас изрази надежда, че тези усилия ще бъдат прелюдия към постигането на трайно политическо решение, както беше обявено от президента Тръмп, водещо до прекратяване на израелската окупация на Държавата Палестина и създаване на независима палестинска държава в границите от 4 юни 1967 г., със столица Източен Йерусалим. Той също така приветства президента Тръмп и всички медиатори за значителните им усилия за постигане на споразумението, потвърждавайки готовността на Държавата Палестина да работи със съответните медиатори и международни партньори, за да гарантира неговия успех, с цел постигане на стабилност и траен и справедлив мир в съответствие с международното право. Президентът подчерта необходимостта всички страни да се ангажират с незабавното прилагане на споразумението, включително освобождаването на всички заложници и затворници, предоставянето на спешна хуманитарна помощ чрез организациите на ООН, предотвратяване на разселване или анексиране и започването на процеса на възстановяване. Той повтори, че суверенитетът над ивицата Газа принадлежи на Държавата Палестина и че връзката между Западния бряг и ивицата Газа трябва да се постигне чрез палестинските закони и държавни институции, чрез единен палестински административен комитет и палестински сили за сигурност, в рамките на единна система и закон, и с арабска и международна подкрепа.
„Никой не е свободен, докато Палестина не бъде свободна“ 70x100см, туш върху хартия,част от "Децата на Газа - осакатените ангели",проект на Адриана Герасимова
„Когато през 1977 г. Организацията на обединените нации прие резолюцията, с която се слага началото на Международния ден на солидарност с палестинския народ, тя заяви признанието, че в Палестина се извършват несправедливост и груби нарушения на правата на човека. В същия период ООН зае твърда позиция срещу апартейда; и през годините беше изграден международен консенсус, който помогна да се сложи край на тази несправедлива система. Но ние знаем твърде добре, че нашата свобода е непълна без свободата на палестинците... „
Откъс от речта на президент Нелсън Мандела на 4 декември 1997 г. при отбелязването на първия Международен ден за солидарност с палестинския народ
Президентът Абас се обърна чрез видеовръзка от Рамала към 80-тата сесия на ОС на ООН след като САЩ отказаха да му дадат виза, както и на палестинската делегация. В речта си той каза:
В.Пр. Аналена Бербок, Председател на Общото събрание,
В.Пр. Антониу Гутериш – генерален секретар на ООН,
Ваши превъзходителства, уважаеми държавни ръководители и ръководители на делегации,
Божията благодат, мир и милост да са с вас,
Днес говоря пред вас след почти две години, през които палестинският народ в ивицата Газа беше подложен на геноцидна война на унищожение, разрушение, глад и разселване, предизвикани от израелските окупационни сили. Тази война уби и осакати повече от 220 000 палестинци, по-голямата част от тях деца, жени и възрастни мирни граждани, разсели стотици хиляди, въозпрепятства доставките на храна и лекарства, и осъди на глад два милиона палестинци.
Задушаваща обсада е наложена на цял народ, унищожавайки повече от 80% от домовете, училищата, болниците, църквите, джамиите и инфраструктурата. Това, което Израел извършва, не е просто агресия – това е военно престъпление и престъпление срещу човечеството, документирано и наблюдавано, и ще бъде записано в учебниците по история и в съвестта на човечеството като една от най-ужасяващите глави на човешката трагедия през 20-ти и 21-ви век.
На Западния бряг, включително Източен Йерусалим, столицата на Държавата Палестина, екстремисткото израелско правителство продължава да прилага колониална политика чрез незаконни проекти за разширяване на селища и анексиране, като последният от тях е планът за строителство в Е1, който разделя Западния бряг, изолира окупирания Йерусалим от околностите му и разрушава решението за две държави, в крещящо нарушение на международното право и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, най-вече Резолюция 2334.
Това е в допълнение към обявения от израелския премиер т.нар. план „Велик Израел“, който ние категорично отхвърляме и осъждаме, тъй като той включва разширяване в суверенни арабски държави. Осъждаме и неотдавнашното брутално нападение срещу сестринската държава Катар, което считаме за опасна ескалация и крещящо нарушение на международното право, изискващо решителна намеса и възпиращи мерки срещу подобни експанзионистични схеми.
С официалното насърчаване и нарастващата безнаказаност, тероризмът на заселниците ескалира: заселниците изгарят домове и ниви, изкореняват дървета, атакуват села, нападат невъоръжени палестински цивилни и дори ги убиват посред бял ден под закрилата на израелската армия.
Светите места – както мюсюлмански, така и християнски – в Йерусалим, Хеброн и останалата част от Западния бряг и Ивицата Газа не са пощадени от нападения и нарушения, като целта са джамии, църкви и гробища, което е крещящо нарушение на правното и историческо статукво и в явно нарушение на международното право.
Въпреки всичко, което нашият народ е претърпял, ние отхвърляме това, което Хамас извърши на 7 октомври – действия, насочени срещу израелски цивилни и вземащи ги за заложници – защото подобни действия не представляват палестинския народ, нито неговата справедлива борба за свобода и независимост.
Потвърдихме – и ще продължим да потвърждаваме – че Газа е неразделна част от Държавата Палестина и че сме готови да поемем пълна отговорност за управлението и сигурността там. Хамас няма да има никаква роля в управлението и, заедно с други фракции, трябва да предаде оръжията си на Палестинската национална власт в рамките на изграждането на институциите на една държава, един закон и едни легитимни сили за сигурност. Повтаряме, че не искаме въоръжена държава.
Дами и господа,
Раните ни са дълбоки, катастрофата ни е огромна. Седем милиона палестинци все още преживяват травмата от Накба и разселването от 1948 г. насам. Нашият народ на Западния бряг, включително Източен Йерусалим, и в Газа продължава да страда от десетилетия окупация и агресия: убийства, арести, разширяване на селища, кражба на земя и ресурси, без възпиране или отговорност.
В продължение на десетилетия нашият народ е търпял потисничество и лишаване от собственост, докато окупаторът е защитен и овластен, вместо окупираните да бъдат защитени. Правото им на самоопределение, свобода, достойнство, независимост и суверенитет над земята на Държавата Палестина, окупирана от 1967 г. насам, включително Източен Йерусалим, продължава да бъде отричано.
Повече от хиляда резолюции на ООН остават неизпълнени. Многобройни инициативи и усилия не успяха да сложат край на тази трагична ситуация под окупация.
През 1993 г. подписахме мирно споразумение. Изпълнихме всички свои задължения: признахме държавата Израел, Израел призна ООП за единствен легитимен представител на палестинския народ, преструктурирахме институциите си, изменихме Националната си харта, отрекохме се от насилието и тероризма, възприехме културата на мира и работихме неуморно за изграждането на модерни палестински държавни институции, които да съжителстват рамо до рамо в мир и сигурност с Израел. И все пак Израел не успя да изпълни ангажиментите си и умишлено подкопа подписаните споразумения.
Дами и господа,
Само преди три дни се събрахме на международна конференция на високо ниво в Ню Йорк, съпредседателствана от Франция и Кралство Саудитска Арабия, с широко международно участие и единни позиции, отразяващи истинска глобална воля за прекратяване на този исторически конфликт чрез признаване на Държавата Палестина, прекратяване на окупацията и възстановяване на надеждата както на палестинците, така и на израелците.
Тук, от името на палестинския народ, изказвам най-дълбоката си признателност и благодарност към всички държави, които наскоро признаха Държавата Палестина, и тези, които се готвят да го направят скоро. Призоваваме всички държави, които все още не са признали Палестина, да го направят и настояваме за подкрепа за пълноправното членство на Палестина в ООН. Трябва да се припомни, че вече признахме правото на Израел на съществуване през 1988 г. и отново през 1993 г. и продължаваме да го правим.
В тази връзка благодарим на Франция, Обединеното кралство, Канада, Австралия, Белгия, Португалия, Люксембург, Малта, Монако, Сан Марино и Андора за тяхното признаване. Благодарим и на 149-те държави, които преди това признаха Палестина. Нашият народ никога няма да забрави тази благородна позиция.
Също така високо оценяваме ключовото ръководство на съпредседателите на конференцията, Саудитска Арабия и Франция, както и на Обединеното кралство, и благодарим на всички държави, които председателстваха работни групи, участваха и продължават да участват в Глобалния алианс за прилагане на решението за две държави. Благодарим и на всички държави, които подкрепят усилията ни за спиране на геноцида, прекратяване на окупацията и постигане на мир.
Дълбоко ценим народите и организациите по целия свят, които демонстрираха солидарност с правото на палестинския народ на свобода и независимост и за прекратяване на войната, разрушението и глада. Отхвърляме всяко смесване между солидарността с Палестина и антисемитизма, което категорично отхвърляме, въз основа на нашите ценности и принципи.
В светлината на резултатите от международната мирна конференция, днес пред Общото събрание потвърждаваме следното:
Дами и господа,
Днес го казваме ясно: няма да има мир без справедливост и няма справедливост без освобождението на Палестина.
Искаме да живеем в свобода, сигурност и мир, както всички останали народи на земята – в независима, суверенна държава в границите от 1967 г. със столица Източен Йерусалим, живееща в мир със съседите си. Искаме модерна, гражданска държава, свободна от насилие, оръжия и екстремизъм, зачитаща закона и правата на човека, инвестираща в хора, развитие, технологии и образование – а не във войни и конфликти.
Дошло е времето международната общност да въздаде справедливост на палестинския народ, за да може той да постигне своите законни права и да се освободи от окупацията. Нашият народ не трябва повече да остава заложник на капризите на израелската политика, която продължава да отрича основните ни права и увековечава потисничеството, несправедливостта и агресията.
Ще продължим по пътя си, водейки мирна, законна и дипломатическа борба, докато не осигурим правата си.
Накрая, казваме на нашите синове и дъщери в родината и в изгнание: колкото и дълбоки да са раните ни, колкото и дълги да са страданията ни, те няма да сломат волята ни за живот и устояване. Зората на свободата ще настане и знамето на Палестина ще се вее високо в небето ни, символизирайки достойнство, устойчивост и освобождение от окупация.
Палестина е наша, а Йерусалим е бижуто на сърцата ни и нашата вечна столица. Няма да изоставим родината си, няма да напуснем земята си. Нашият народ ще остане вкоренен като маслиновото дърво, непоколебим като скала, издигащ се изпод развалините, за да възстанови отново, изпращайки от благословената си земя послания на надежда, гласът на истината и мостове на справедлив мир към народите от нашия регион и света като цяло.
Божията благодат, мир и милост да са с вас!
От Понеделник до Петък:
9:00 – 15:00
