Днес палестинците отбелязваме 21-ата годишнина от смъртта на Ясер Арафат, първият президент на Палестина и председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП).

Покойният президент е роден в Йерусалим на 4 август 1929 г.. Завършил е образованието си в Кайро. Учи в Инженерния факултет на университета „Фуад I“ в Кайро и е бил активен член от ранна възраст в палестинското национално движение чрез дейността си в Палестинския студентски съюз, на който по-късно става президент. Той също така е част от основателите на Палестинското националноосвободително движение (Фатах) през 50-те години на миналия век. През февруари 1969 г. е избран за председател на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП).

На 13 ноември 1974 г. Абу Амар произнася забележителната си реч от името на палестинския народ пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, която завършва с думите: „Днес дойдох с маслинова клонка и оръжие на борец за свобода. Не позволявайте маслиновата клонка да падне от ръката ми. Повтарям: не позволявайте маслиновата клонка да падне от ръката ми.“

През 1987 г. Арафат ръководи първото въстание, каменната интифада, която през декември същата година избухна в Палестина срещу израелските окупатори. В същото време той води политически битки на международно ниво за признаването на палестинския народ и неговата справедлива кауза и стремежи. След Декларацията за независимост в Алжир на 15 ноември 1988 г., на 13 и 14 декември същата година покойният лидер представя на Общото събрание на ООН палестинска инициатива за справедлив мир в Близкия изток. Инициативата поставя основите за започване на диалог между президента на САЩ Роналд Рейгън и ООП.

На 13 септември 1993 г. в Белия дом Ясер Арафат и убитият по-късно израелски премиер Ицхак Рабин подписват Декларацията от Осло за принципите между ООП и израелското правителство, която позволява на Ясер Арафат, ръководството и бойците на ООП да се завърнат в Палестина, след като са живели в изгнание от 1948 г. На 20 януари 1996 г. Ясер Арафат е избран за президент на Палестинската национална администрация (ПНА) на общи избори и оттогава започва процеса на изграждане на основите на палестинска държава.

След провала на преговорите в Кемп Дейвид през 2000 г. в резултат на израелската неотстъпчивост и настояването на Ясер Арафат да не се отричат ​​палестинските права, на 28 септември 2000 г. избухва второто въстание, Интифадата Ал-Акса. Израелски сили и танкове обсаждат Арафат в щаба му в Рамала, след като го обвиняват, че е ръководил Интифадата. Израелската армия също така нахлува в палестинските градове в операция, наречена „Защитен щит“, и го държи под обсада в тясно пространство, където липсват минималните условия за човешки живот.

В резултат на непоносимите условия Арафат се разболява тежко и е откаран по спешност в болница във Франция , където умира на 11 ноември 2004 г. на 75 години.

Израелската окупационна армия е убила 44 палестински журналисти,  намиращи се в палатки за разселване в Ивицата Газа, като те са част от общо 254 медийни работници, убити от началото на израелската агресия в Ивицата Газа от октомври 2023 г. до края на октомври 2025 г., според документация на Комитета по свободи на Синдиката на палестинските журналисти.

Докладът на Комитета по свободи разглежда инцидентите и последиците от нападенията и убийствата на 44 палестински журналисти в палатки за разселване по време на израелската агресия срещу Газа. Констатациите се основават на проверени данни и документирани събития, включително обстрел на палатки на журналисти близо до болници и приюти на UNRWA, както и директен снайперски огън в райони на разселване.

Докладът подчертава, че палестинският медиен сектор е изправен пред серия от систематични атаки, насочени към неговата инфраструктура, включително разрушаване на офиси и медийни институции, нападения срещу журналисти в домовете и спалните им и убийства на журналисти във временните им палатки, които са били принудени да използват след принудителното си разселване. Тези палатки, разположени близо до болници и училища, са били считани за последни убежища за журналистите. Докладът потвърждава, че нападенията срещу цивилни журналисти представляват военно престъпление съгласно член 79 от Първия допълнителен протокол към Женевските конвенции. Освен това се посочва, че нападенията срещу палатки за разселени лица в близост до болници и училища представляват тежко нарушение на защитата, предоставяна на хуманитарните зони, като се отбелязва, че в палатките, срещу които са били насочени нападенията, не е имало военна дейност, което обезсилва всяко оправдание за „погрешно“ нападение.

Докладът подчертава също така, че използването на високопрецизни оръжия и нападенията срещу райони, гъсто населени с журналисти и разселени лица, демонстрират умишлено намерение, като целите се простират отвъд убиването на хора - до заглушаване на свидетели и подкопаване на възможността за документиране. Документът призовава за създаване на независима международна комисия, която да разследва умишленото нападение срещу журналисти, за активиране на механизмите на Международния наказателен съд за разглеждане на военни престъпления срещу тях и за вътрешна защита на журналистите чрез създаване на безопасни коридори и сигурни места за разселване. В него се призовава и за ангажиране с международни организации, включително ЮНЕСКО и Международната федерация на журналистите, за предоставяне на спешна подкрепа и защита, както и за цялостно документиране на всички случаи в правна база данни, достъпна за съдебни производства.

Президентът благодари на папата за позициите му в подкрепа на постигане на справедлив мир в Палестина и за многократните му призиви за облекчаване на страданията на палестинския народ.

Президентът Абас потвърди, че изявленията на папа Лъв XIV са продължение на позициите и политиките на Ватикана, подкрепящи установяването на справедлив мир в съответствие с международното право и легитимност. Той подчерта дълбоките исторически връзки между Държавата Палестина и Светия престол и продължаващите усилия за укрепване на тези отношения след признаването на Държавата Палестина от Ватикана и канонизацията на двама палестински светци през 2014 г., както и подписването на Меморандума за разбирателство между двете страни през 2017 г.

Президентът потвърди ангажимента за съвместна работа с Ватикана за укрепване на християнското присъствие в Палестина, което той определи като автентично и дълбоко вкоренено сред палестинския народ в продължение на хиляди години. Президентът Абас информира Негово Светейшество папа Лъв XIV за последните развития в Палестина, по-специално за тежката хуманитарна ситуация в ивицата Газа, ескалацията на израелската военна ситуация на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим, трудните условия във Витлеем, родното място на Исус Христос, продължаващите престъпления на колонизаторския тероризъм и колониалната експанзия, както и нарушаването на светостта на християнските и мюсюлманските свети места, особено в окупирания Източен Йерусалим.

Президентът подчерта важността на запазването на историческия и правен статут на ислямските и християнските свети места в Йерусалим, необходимостта от гарантиране на свободата на вероизповедание и свободния достъп до тези места, както и необходимостта от защита на Свещения град пред лицето на едностранни политики, които подкопават неговата идентичност и културен характер. Това се случва на фона на продължаващите нарушения от страна на окупацията срещу ислямските и християнските свети места на Западния бряг, включително в Йерусалим, както и разрушаването на места за поклонение в ивицата Газа.

Президентът Абас подчерта, че приоритет сега е да се затвърди прекратяването на огъня в ивицата Газа, да се достави помощ, да се освободят заложници и затворници, да се осигури изтегляне на Израел, да се продължи с реконструкцията, да се предотврати разселването и анексирането, да се даде възможност на Държавата Палестина да поеме пълните си отговорности в ивицата и да се спре подкопаването на палестинските държавни институции.

Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) предупреди за безпрецедентна хуманитарна и селскостопанска катастрофа в ивицата Газа.

В годишния си доклад ФАО потвърди, че по-малко от 5% от земеделската земя в ивицата Газа остава обработваема, след като над 80% беше унищожена от израелската война. В доклада се посочва, че приблизително 70% от селскостопанските оранжерии са напълно унищожени, а по-голямата част от кладенците са повредени, което прави достъпа до вода почти невъзможен и води до почти пълен колапс на местната производствена система.

Докладът подчертава, че Газа е станала изцяло зависима от хуманитарната помощ, за да задоволи хранителните си нужди, като предупреждава, че продължаващите ограничения върху влизането на селскостопански доставки и гориво през граничните пунктове ще доведат до широко разпространен глад през следващите месеци. Организацията добавя, че 90% от населението на Газа няма достъп до достатъчно храна, отбелязвайки, че производството на зеленчуци и зърно е спаднало до по-малко от половината от нивото си преди две години, докато риболовният сектор е претърпял обширни разрушения и продължаващи ограничения, които са попречили на нормалното му функциониране.

Организацията по прехрана и земеделие (FAO) класифицира хранителната криза в ивицата Газа като една от четирите най-тежки в света за периода 2024-2025 г., наред със Судан, Йемен и Афганистан, призовавайки за спешен, многосекторен отговор, обхващащ продоволствена сигурност, вода, здравеопазване и психосоциална подкрепа, за да се предотврати пълен хуманитарен колапс в Ивицата.

На 20 октомври излезе новият доклад на специалния докладчик на ООН за състоянието на правата на човека в окупираните палестински територии – Франческа Албанезе, озаглавен „Геноцидът в Газа: колективно престъпление“. В него се казва: „Продължаващият геноцид в Газа е колективно престъпление, поддържано от съучастието на влиятелни трети държави, които са позволили дългогодишни системни нарушения на международното право от страна на Израел. Оформено от колониални наративи, които дехуманизират палестинците, това предавано на живо зверство е улеснено чрез пряката подкрепа, материалната помощ, дипломатическата защита и в някои случаи активното участие на трети държави. То разкри безпрецедентна пропаст между народите и техните правителства, предавайки доверието, на което се основават глобалният мир и сигурност. Светът сега стои на ръба между колапса на международното върховенство на закона и надеждата за обновление. Обновяването е възможно само ако се противопоставим на съучастието, поемем отговорностите и се възтържествува справедливостта.“ https://www.un.org/.../special-rapporteur-report-gaza.../

По този повод Министерството на външните работи на Държавата Палестина излезе със становище, че с наличните в него факти и данни „ отразяващи реалността на израелската окупация и нейните продължаващи и правно документирани престъпления, докладът ясно разкрива международното сътрудничество и подкрепа за престъплението геноцид срещу палестинския народ в ивицата Газа, по-широката рамка на политиките на дългосрочна колониална и военна окупация и системата на апартейд, наложена от Израел, незаконната окупационна сила. Министерството потвърждава, че този доклад трябва да бъде повратна точка в позицията на международната общност. Продължаващият геноцид в ивицата Газа не е просто хуманитарна трагедия, а истинско изпитание за способността на международната система да отстоява принципите на справедливост, равенство и върховенство на закона. Всички държави трябва да преминат от етапа на думите към етапа на действията и да предприемат конкретни и обвързващи действия, за да изпълнят задълженията си съгласно международното право. Тъй като вече не е приемливо да се управляват последиците от израелската окупация и режима на апартейд, е време да се сложи край на тях по радикален и всеобхватен начин. Министерството посочва, че Нюйоркската прокламация за мирно уреждане на палестинския казус, която представлява ясна рамка за колективни действия, има за цел да сложи край на геноцида в Газа, да осигури отговорност за отвратителни престъпления съгласно международното право и да се постигне напредък към признаването на Държавата Палестина, въплъщение и суверенитет на нейните граници на 4 юни 1967 г., и нейната столица Източен Йерусалим. Министерството призовава всички държави да спазват разпоредбите на тази декларация, включително налагане на санкции, спиране на доставките на оръжие, подкрепа на международните съдебни механизми и спиране на всички форми на съглашение и политическа, военна и икономическа подкрепа, които са допринесли за влошаването на израелската окупация в нейните престъпления и нарушения вследствие на политиката на международна отговорност и наказание.

В Националния ден на палестинските жени нека не забравяме страданието, на което бяха обречени през всички етапи на несправедливото насилие върху палестинския народ.

За две години в Газа почти на всеки два часа е убивана палестинска жена или момиче.

От убитите 68 234 палестинци в Газа над 33000 са жени, 20179 деца и 4813 възрастни хора. 10 000 палестинци са обявени за изчезнали. Осакатени са 42000 палестинци в Газа, 25% от тях са момчета и момичета, над 5000 общо са претърпели ампутация.

От ранените 170 373 в Газа 70% са жени и деца.

24 са убитите журналисти-жени, като общият брой на убитите журналисти е 273. Жените в Ивицата Газа са били насилствено разселени поне 4 пъти от октомври 2023 г. насам.

Повече от 500000 жени (всяка четвърта) са лишени от репродуктивна грижа, а около 700000 жени и момичета ежедневно страдат от липса на санитарни материали.

През последните две години палестинските жени и момичета на Западния бряг , вкл. Източен Йерусалим, също страдат от възпрепятстван достъп до болници, медицинскси лица и първа помощ поради рестрикции, наложени от окупационнните израелски войски чрез затваряне на нелегалните военни пропускателни пунктове и атмосфера на несигурност.

Министерството на външните работи на Държавата Палестина апелира към международната общонст да поеме своята отговорност за предотвратяване на актовете на колективно наказание, извършвани спрямо палестинските жени, както и на опитите за тяхното дехуманизиране. Настоява актовете на насилие срещу палестинските жени и деца да бъдат разследвани и да бъде потърсена сметка за това.

33 000 са жените, убити от израелските окупационни сили по време на геноцидната война в Газа от 7 октомври 2023 г. насам.

24 жени-журналисти са убити в Газа

70% от ранените са жени и деца

250 000 жени страдат от глад

500 000 жени са преживели катастрофални условия на живот, довели до глад по време на геноцида в Газа

55 500 бременни жени и кърмачки са преживели различна степен на глад

Жени са глава на всяко 7-мо семейство, вдовиците са повече от 16 000.

Арабска република Египет, Хашемитското кралство Йордания, Република Индонезия, Ислямска република Пакистан, Република Турция, Република Джибути, Кралство Саудитска Арабия, Султанат Оман, Република Гамбия, Държавата Палестина, Държавата Катар, Държавата Кувейт, Държавата Либия, Малайзия, Федерална република Нигерия, Лигата на арабските държави и Организацията за ислямско сътрудничество издадоха съвместно изявление, в което осъждат най-категорично одобрението от израелския Кнесет на два законопроекта, целящи да наложат така наречения „израелски суверенитет“ над окупирания Западен бряг.

В изявлението тези мерки са описани като крещящо нарушение на международното право и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, по-специално Резолюция 2334, която осъжда всички израелски действия, насочени към промяна на демографския състав и статута на окупираната палестинска територия от 1967 г. насам, включително Източен Йерусалим.

В изявлението се приветства и консултативното становище на Международния съд (МС), издадено на 22 октомври 2025 г., което потвърждава незаконността на израелската окупация, изграждане на селища и анексиране на Западния бряг, като потвърждава, че Израел няма суверенитет над окупираните палестински територии. Държавите и организациите приветстваха консултативното становище на МС, което потвърждава задълженията на Израел съгласно международното хуманитарно право да гарантира, че населението на окупираната палестинска територия (ОПТ), включително Газа, има достъп до основни ежедневни доставки. Становището подчертава задължението на Израел да се съгласи и да улесни усилията за подпомагане с всички средства, включително чрез Организацията на обединените нации и нейните агенции, по-специално Агенцията на ООН за подпомагане и строителство на палестинските бежанци (UNRWA). Съдът потвърждава задължението на Израел да спазва забраната за използване на глада като оръжие и припомня блокадата на Израел на помощта за Газа. Той също така потвърждава забраната за масови насилствени трансфери и депортации, включително налагането на непоносими условия на живот.

Освен това, Международният съд потвърди правото на палестинския народ на самоопределение и независима държавност, отбелязвайки, че териториалните претенции на Израел върху Източен Йерусалим са обявени за нищожни от Съвета за сигурност, включително мерките, опитващи се да прекратят операциите на UNRWA в Източен Йерусалим.

Съвместното изявление призовава международната общност да поеме своите правни и морални отговорности и да принуди Израел да спре опасната си ескалация и незаконните си практики в окупираните палестински територии и да защити законните права на палестинския народ да създаде независима и суверенна държава в границите от 4 юни 1967 г. със столица Източен Йерусалим. В изявлението се подчертава, че това е единственият път към постигане на справедлив, всеобхватен мир, който гарантира сигурност и стабилност в региона.

Президентът Махмуд Абас приветства днес постигането на споразумение за прекратяване на войната в ивицата Газа, изтегляне на израелските окупационни сили, разрешаване на влизането на хуманитарна помощ и улесняване на размяната на затворници, обявено от президента на САЩ Доналд Тръмп. Президентът Абас изрази надежда, че тези усилия ще бъдат прелюдия към постигането на трайно политическо решение, както беше обявено от президента Тръмп, водещо до прекратяване на израелската окупация на Държавата Палестина и създаване на независима палестинска държава в границите от 4 юни 1967 г., със столица Източен Йерусалим. Той също така приветства президента Тръмп и всички медиатори за значителните им усилия за постигане на споразумението, потвърждавайки готовността на Държавата Палестина да работи със съответните медиатори и международни партньори, за да гарантира неговия успех, с цел постигане на стабилност и траен и справедлив мир в съответствие с международното право. Президентът подчерта необходимостта всички страни да се ангажират с незабавното прилагане на споразумението, включително освобождаването на всички заложници и затворници, предоставянето на спешна хуманитарна помощ чрез организациите на ООН, предотвратяване на разселване или анексиране и започването на процеса на възстановяване. Той повтори, че суверенитетът над ивицата Газа принадлежи на Държавата Палестина и че връзката между Западния бряг и ивицата Газа трябва да се постигне чрез палестинските закони и държавни институции, чрез единен палестински административен комитет и палестински сили за сигурност, в рамките на единна система и закон, и с арабска и международна подкрепа.

„Никой не е свободен, докато Палестина не бъде свободна“ 70x100см, туш върху хартия,част от "Децата на Газа - осакатените ангели",проект на Адриана Герасимова

„Когато през 1977 г. Организацията на обединените нации прие резолюцията, с която се слага началото на Международния ден на солидарност с палестинския народ, тя заяви признанието, че в Палестина се извършват несправедливост и груби нарушения на правата на човека. В същия период ООН зае твърда позиция срещу апартейда; и през годините беше изграден международен консенсус, който помогна да се сложи край на тази несправедлива система. Но ние знаем твърде добре, че нашата свобода е непълна без свободата на палестинците... „

Откъс от речта на президент Нелсън Мандела на 4 декември 1997 г. при отбелязването на първия Международен ден за солидарност с палестинския народ

KINDERGARTEN MORGUE I

„Детска морга I“ / 70x100см, туш върху хартия,

част от "Децата на Газа - осакатените ангели",

проект на Адриана Герасимова

Децата в Газа умират не само от бомбите. Умират бавно и мъчително от глад. От началото на тази война от изтощителен глад в ивицата Газа страдат над 15 000 деца. На 17 септември обявиха смъртта на Jana - момиченцето, което през 2024 успешно възстановиха от недохранването, за да си отиде година по-късно. Гладът отнесе и 2 години по-малката й сестра Jouri на 20 юли тази година. Двете деца се върнаха с майка си в Северна Газа по време на предходното примирие тази година. Когато обявяваше смъртта на Jana, мениджърът по комуникациите на УНИЦЕФ каза: "Малко момиче, принудено да изтърпи толкова много болка заради умишлени решения, взети за ограничаване на вноса на храна в ивицата Газа. Последната ѝ надежда, медицинска евакуация от ивицата Газа, се провали. Никоя държава не се намеси и не успя да изведе Яна.“