Размер на текста:
Газа е подложена на война, масово изтребление, геноцид от година и 9 месеца.
Ситуацията в Ивицата Газа е изключително трудна, има глад. Окупацията забранява достъпа на хранителни продукти за населението в Газа, както и медицински материали, каза посланикът при гостуването си в БНТ.
До деня, предшестващ обстрела на седалището на ООН в Ивицата Газа, в който загина българинът кап. Марин Маринов, израелците са се намирали в съседна сграда и чудесно са знаели, кой се помещава там. И на следващия ден са обстрелвали сградата, съобщи в интервю пред БНР Н.пр. доктор Насри Абу Джайш, посланик на Държавата Палестина в София.
В предаването "РадиоТочка" той заяви, че когато ООН излязоха с окончателно мнение вече са имали и тази информация.
Дипломатът разказа подробности за продължаващата война в Ивицата Газа и каза, че към момента там има остра хуманитарна криза и най-много хората се нуждаят от лекарства и медикаменти.
"Хуманитарната криза е в резултат на окупацията и доведе до пълна разруха в Ивицата Газа. Това, че нещата отново се върнаха към военни действия, се дължи на окупацията и военните действия, довели и до гибелта на Марин Маринов.
Още в първия ден след неговата гибел, ние излязохме със съобщение от посолството на Държавата Палестина в София и казахме, че смъртта му в е резултат от израелски обстрел, довел до тези трагични събития.
С разследването, проведено от ООН, беше доказано, че българският гражданин, когото ние наричаме български герой, е загинал вследствие на обстрел на израелските въоръжени сили", каза посланикът.
Той обясни и кой може да прави разследване, защото според МВнР на България това е само Израел:
"Нека бъда съвсем откровен, имаме арабска поговорка: "Виждаме вълка и след това вървим по следите му, докато говорим".
Правото на това разследване принадлежи на ООН. Израелската страна е тази, която нападна седалището на ООН и не би трябвало да има право да провежда разследване. Разследването, което проведе ООН в рамките на седмица, излезе с категорични изводи, че българският гражданин бе убит и петимата му колеги, ранени от израелска стрелба."
Н.пр. доктор Насри Абу Джайш сподели, че голяма част от служителите на ООН са изтеглени в моментз когато там се развива остра хуманитарна криза и има нужда от тях.
"Ние се нуждаем от помощта, която ни оказват ООН от самото начало. Израел се опитва да осуети дейността на служителите на ООН и за нас е тежко да чуем, че се намалява състава на тези служители, където има нужда от тях", каза още той.
А за българска помощ за Палестина дипломатът обясни:
"Ние сме благодарни на това, което оказва България на палестинския народ. Аз съм уверен, че България ще окаже помощ, имаме пряка връзка и преки обаждания от Президентството и от МВнР, и се надяваме, че това ще се задвижи в скоро време, когато бъдат уточнени бюджетните разходи."
И бе категоричен:
"Ако можеше час по-скоро да спре войната. Работата е там, че споразумението, подписано под егидата на САЩ, Катар и Египет, вече не се спазва и не се спазва от страна на Израел."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
https://bnr.bg/post/102135756/npr-doktor-nasri-abu-djaish
Оценка на актуалната ситуация в Газа. Какво става зад кадър?
- Кой всъщност управлява в Газа?
- Срещата с президента Румен Радев и съдействието на Палестина за освобождаването на българските моряци от хутите в Йемен.
- Ситуацията на Западния бряг и действията на Израел в окупираните палестински територии.
Първа част.
Втора част.
https://www.youtube.com/watch?v=oj__cYreCXkhttps://www.youtube.com/watch?v=oj__cYreCXk
От Любомир Михайлов - специално за ЗЕМЯ 29 януари 2025
В Израел от десетилетия има планове за обезлюдяване на ивицата Газа, заяви дипломатът в интервю за ЗЕМЯ
– Ваше Превъзходителство, Вие се срещнахте с президента на България Румен Радев по негова покана, на втория ден след като в Катар бе подписано споразумението за прекратяване на огъня в Газа между Израел и Хамас и за освобождаването на заложниците. Заложници на конфликта в Газа бяха и двамата български моряци от кораба „Галакси лидер“ Любомир Чанев и Данаил Веселинов, заловени от йеменските хути. Двамата българи вече са освободени и се завърнаха в родината. За тяхното освобождаване повече от година работиха не само българските власти, а и арабските приятели на България, сред които и Държавата Палестина. В какво се изразяваше конкретно приносът на Вашата държава?
– Нека започна с това, че срещата ми с президента Румен Радев стана два дни след подписването на споразумението за примирие. Президентът следи войната срещу Газа, следи палестинския проблем и новините от Близкия изток с много дълбока мъдрост и винаги се стреми да научи възможно най-много подробности. Той пожела да научи детайлите за постигнатото споразумение за примирие от палестинска гледна точка, от първа ръка, а не от новинарските емисии. Президентът мъдро следи с неутрални позиции събитията в света и винаги е заставал на позицията за прекратяване на войната и предоставяне на палестинския народ на неговите неотменими законни права съгласно резолюциите на ООН. Бихме желали да благодарим от името на Палестина на президента Радев за неговата позиция за прекратяване на войната на базата на тези резолюции и на международната законност. Колкото до двамата български заложници, позволете ми да поздравя тях двамата и техните семейства, че те вече са тук. Нека да кажа, че Палестина винаги е присъствала в процеса на полагане на усилия за тяхното освобождаване. Това започна още преди около пет месеца с един разговор между президента Радев и палестинския президент Махмуд Абас. По указание на президента Махмуд Абас всички палестински институции, работещи в сферата на сигурността и всички останали сфери, се заеха да полагат усилия за освобождаване на българските заложници. В Кайро се проведе среща в края на октомври миналата година между палестинската власт и Хамас, по време ня която подробно беше обсъден въпросът за освобождаването на двамата български моряци. Позицията на Хамас беше положителна и представителите му изразиха готовност да преговарят с хутите за освобождаването на заложниците. Множество посредници се намесиха в процеса на тези усилия, но аз искам специално да отбележа загрижеността на президента Румен Радев, който следеше всичко, което става, и се стремеше да допринесе за това в контактите си както с палестинската страна, така и с други регионални и братски държави. Също така искам специално да отбележа приноса на г-н Славчо Велков, председател на Дружеството за българо-палестинско приятелство и сътрудничество, който беше в постоянна връзка с нас и работеше с нас непрекъснато. Така че благодарение на всички тези усилия двамата българи са вече при семействата си.
– Разговорите в Катар между Израел и Хамас с посредници от Катар, Египет и САЩ се водиха около три месеца. Те приключиха със споразумение дни преди американският президент Джо Байдън да приключи мандата си. Вероятно Байдън е искал в края на управлението си да остави някакъв положителен спомен, че е допринесъл за прекратяване на огъня в Газа. Новият президент на САЩ Доналд Тръмп също твърди, че и той има принос за успеха на разговорите. Как точно стоят нещата? Кой от тях какъв принос има в случая?
– В продължение на 15 месеца администрацията на Байдън не оказа никакъв натиск върху Израел. Напротив, САЩ протежираха Израел. В Съвета за сигурност на ООН администрацията на Байдън четири пъти използва правото си на вето срещу възможността за прекратяване на огъня от страна на Израел. Няма как усилията, които бяха положени в последните дни, след като той вече беше загубил президентския пост, да бъдат приети като на натиск върху Израел. А Тръмп оказа натиск върху правителството на Нетаняху, защото на него му е необходимо в Близкия изток да има мир, за да може като нов американски президент да реализира своите проекти за региона. Само че преди няколко дни Тръмп направи едно предложение, което аз бих нарекъл глупаво. Той поиска от Египет и Йордания да бъде преместено палестинското население от Газа в Египет и в Йордания. Намирам тази идея за глупава, защото палестинският народ води борбата си вече повече от 100 години на своята земя. Дори да бъдат избити всичките пет милиона палестинци, които се намират в Палестина на Западния бряг и Газа, те няма да се съгласят да бъдат преместени по този начин в други държави.
Израел използва всички видове американски оръжия, без изключение, за да избие палестинския народ в Газа, но не успя. Единственото оръжие, което му остава, е ядрена бомба и тогава на тази земя няма да има палестинци, но няма да има и израелци. Така че ние, палестинците, се надяваме лидерът на най-силната държава в света да бъде достатъчно справедлив и да има достатъчно смелост да доведе докрай въпроса за разрешаването на израелско-палестинския конфликт въз основа на резолюциите на международната законност и правото на палестинския народ да съществува на своята земя в независима държава.
– Целта на Израел, обявена при започването на войната на Израел в Газа, бе да се унищожи Хамас. Но войната се превърна в изтребление на мирното население, в геноцид на палестинците в Газа. Не е ли цел на военната операция също Израел да принуди населението на тази палестинска територия да я напусне и така в крайна сметка да я постави под пълен свой контрол и да я анексира?
– Плановете за обезлюдяване на Ивицата Газа от палестинци въобще не са нови. Те датират още от 1950 г. Сега г-н Джарет Кушнер, който е зет на президента Тръмп, го съветва, че крайбрежието на Газа е с прекрасни плажове и там трябва да се построят великолепни морски курорти. Икономическите проекти, включително свързаните с газовите находища, са аргументи, с които Израел обяснява намеренията си да прогони палестинците от Газа, което би било крачка към целта цялата територия на историческа Палестина да се постави под израелски контрол.
– Голямата част от населението на Държавата Палестина живее на Западния бряг. Как войната в Газа засегна палестинците там, какви са техните проблеми сега?
– Когато говорим за Западния бряг, винаги отбелязваме специално и Източен Йерусалим. Трябва да кажа за тази част от палестинската територия, че войната, конфискациите на земя и убийствата не са преставали нито за миг, нито за ден. Затова не говорим само за периода от 7 октомври 2023 г. насам, а за цялото време на съществуване на израелската окупация. Даже така, както беше заявено от ръководството на Хамас, в първите дни след 7 октомври една от причините за действията на Хамас на 7 октомври с атаката срещу Израел бяха действията на израелската окупация на Западния бряг. Имаше и ултиматум от Хамас към Израел да прекрати враждебните си действия на Западния бряг. През всичките 15 месеца на войната в Газа войната вървеше и на територията на Западния бряг. Там имаше военни действия на окупационната армия в Джанин, Толкарем и Наблус, където бяха разрушени палестинските бежански лагери в северната част на Западния бряг. Тези палестински лагери са още отпреди създаването на израелската държава през 1948 г. и обитателите им са признати от ООН за бежанци, които са избягали от южните части на Израел. Така че Западният бряг също беше в ситуация на война по време на военните действия на Израел в Газа.
– Израелското правителство не скри, че приема споразумението за примирие в Газа главно заради размяната на заложниците. Премиерът Бенямин Нетаняху явно не желае да се ангажира с прекратяване на войната. Осем от министрите в кабинета не подкрепиха споразумението от Катар. Две крайнодесни политически фракции в правителствената коалиция също бяха против. Така че вероятно по пътя към евентуално по-широко мирно споразумение, каквато цел се поставя в споразумението, ще има много големи препъникамъни. Бихте ли посочили някои от тях?
– В продължение на 15 месеца палестинският народ в Газа беше подложен на най-безчовечни методи на унищожение, на убийства, на разруха, на умишлено предизвикана гладна смърт, на епидемии от болести, на лишаване от медицинско обслужване, на арести и въобще на всичко най-грозно, което не би могъл да си представи човешкият ум. Нетаняху и неговото правителство, както и още някои от крайнодесните политически фракции в Израел не крият своите планове за ликвидиране на палестинския народ. Тази амбиция е расистка, но тя е и неприложима и няма как да не се провали.
В края на 30-те години на миналия век в Европа дойде на власт един човек, които искаше да окупира Европа и света, фюрерът Хитлер. В момента плановете на Нетаняху са за окупация на Близкия изток, т. е. за поглъщане на доста голяма територия, включително Йордания, Сирия, ѝ Ливан, Саудитска Арабия и част от Египет. Това практически също е вид експанзионизъм. Същите експанзионистични идеи изповядват и тези в Израел, които се противопоставиха на споразумението за примирие.
В миналото през 30-те години светът се изправи срещу Хитлер. Това направиха САЩ, Съветският съюз и още много други държави. Човечеството им е благодарно, че го освободиха от фашизма. Нима светът още не е видял, че експанзионизмът на Нетаняху е идентичен с този на Хитлер? Не трябва ли светът да вземе мерки? Затова нашата надежда е, че свободният свят, Европа, Европейският съюз, светът ще си дадат сметка за този експанзионизъм, ще се изправят и ще противодействат на Нетаняху.
Н.Пр. д-р Насри Абу Джайш гостува на предаването на Българската национална телевизия "Още от деня". Той коментира подписаното споразумение за примирие в Ивицата Газа и очакванията за бъдещото развитие на ситуацията в Палестина.
Ицхак Рабин и Ясер Арафат, които подписаха Споразуменията от Осло, бяха убити, за да бъде убита надеждата за мирно разрешаване чрез две държави
Н.Пр. Насри Абу Джайш за сайта 24 часа
Една година след началото на поредната безчовечна война срещу народа на Палестина резултатът е потресаващ. Само в Ивицата Газа загинаха 17 000 палестински деца, което е равностойно на хладнокръвно физическо унищожение на бъдещето на моя народ. Общият брой на загиналите е над 41 хиляди. Цялата гражданска инфраструктура е разрушена. Десетки хиляди човешки съдби са разбити завинаги. Това, за което сме предупреждавали десетки пъти - че обстановката е взривоопасна в резултат на насилието от страна на окупационната сила, се случи. Ние, палестинците, познаваме несравнимата болка от загубата на човешки животи. Изпитваме я всеки ден. Затова, както заяви президентът Аббас пред Общото събрание на ООН преди дни, ние осъждаме убийството на хора от която и да е страна.
Това е най-жестоката съвременна война. Жертва стана всеки жител и всяко живо същество в Газа. За разлика от всички предишни войни, тази, която все още продължава, е най-безпощадна и е документирана ежедневно от международните медии, независими наблюдатели и служители на хуманитарни организации, институциите на ООН и други.
Израелският окупатор даде началото на нова ескалация на напрежението в нашия регион. След Газа, последвалите удари върху територии на Ливан са на път да дестабилизират обстановката в целия регион на Близкия Изток. Светът отговаря със съчувствие към всички жертви и пострадали, международните организации апелират за спиране на военните действия, но не посягат да изкоренят „корена на злото“.
А злото и изначалната причина за случващото се днес е израелската окупация на Палестина. И независимо от това, че разбираемо медиите са фокусирани върху преките военни действия, насилието срещу палестинския народ по цялата окупирана територия не е престанало. През всичките години на окупация систематично се заличава историята и присъствието на палестинските мюсюлмани и християни на територията на Западния бряг. От 1967 година насам Израел е създал 160 заселнически колонии на окупираните територии на Западния бряг и в Източен Йерусалим, а са заселени над 700 000 евреи. Това действие Международният съд на ООН през септември т.г. го квалифицира като „нарушение на международното право“.
Територията на сектор Газа е само 370 квадратни км, населена от 2.3 млн. палестинци, по-голямата част от които бежанци, изтръгнати от родните си домове и земя по време на Ан-Накба - Палестинската катастрофа, когато окупационната сила изтри от лицето на земята и от картата на Палестина 570 села и градове, за да създаде държавата Израел. Вече 17 години жителите на сектора Газа живеят в пълна изолация, под блокада, както физическа, така и икономическа. Израел под формата на „контрол“ забранява вноса на хранителни продукти, лекарства, горива, както и оскъдния износ на произведени там продукти към Западния бряг на река Йордан и към света. Гладът бе превърнат в оръжие за ежедневна употреба. Израелските власти направиха всичко възможно, за да попречат на помощта, изпращана от всички страни към Газа. Опашката от камиони, натоварени с хуманитарна помощ, част от която българска, достигна десетки километри по граничните пунктове на Газа. Така или иначе, те не получиха разрешение от Израел да влязат на територията на сектора. В резултат на това стотици граждани, най-вече деца, загинаха от мъчителен глад. Това не влезе в статистиката на войната.
Блокадата на Газа превърна тази територия в затвор под открито небе. Тя лиши населението от всички продукти от първа необходимост и доведе до разрушаване на палестинската икономика там. Безработицата достигна до невиждани нива от близо 65%. На практика 1.8 млн. граждани са лишени от възможността да работят, както и да напуснат изолирания сектор. Условията на живот са изключително тежки, но въпреки това хората там продължават усилията си да останат в своята родина.
Първата израелска агресия срещу Газа започна на 27 декември 2008 година. Тя беше „кратка“ – само 23 дни, но те се оказаха достатъчни, за да бъдат използвани боеприпаси с бял фосфор, който при горенето си достига температура до над 800 градуса по Целзий. Резултатът – 1430 убити, над 5400 ранени, частично или напълно разрушени над 10 хиляди жилищни сгради, унищожена земеделска земя.
Следващата военна офанзива през 2012 г. беше „още по-кратка“ – 8 дни. В нея бяха убити около 180 жители на Газа, ранени 625 - предимно цивилни. Две години по-късно, през 2014 Израел извърши над 60 хиляди въздушни удара, които причиниха смъртта на 2322-ма души и раниха тежко 11 хиляди граждани.
При сегашната война армията на Израел унищожи в Сектора Газа стотици джамии и три църкви, една от които е третата най-стара в света. Взривени са почти всички университети, училища, библиотеки и издателства, централите на ООН и училища, построени и субсидирани от агенцията за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA). Целта бе ликвидиране на всичко в Газа. Тотално унищожение. Напълно са разрушени системите за филтриране и пречистване на вода, което доведе до разпространение на забравени в историята болести и инфекции като холерата. Появиха се и случаи на детски паралич поради липсата на ваксини.
Геноцидът в Газа и масовите убийства на палестинци в окупираните територии на Западния бряг на река Йордан се извършват публично, въпреки приетите резолюции на ООН и решенията на Международния наказателен съд, който за първи път издаде заповед за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и израелския министър на отбраната Йоав Галант заради военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Газа.
Само преди броени дни, въз основа на решението на Международния съд на ООН, ОС на ООН гласува резолюция, в която се посочва, че Израел трябва да прекрати незаконната окупация на палестинските територии „не по-късно от 12 месеца и без забавяне да изпълни задълженията си според международното право“.
Палестина се уповава на спазването на международното право. Палестинският президент от десетилетия протяга ръка за мир към израелските лидери. От другата страна не само няма положителен отговор. През цялото това време окупационната сила проваля опитите за разрешаване на конфликта чрез създаване на две съседни суверенни държави с ясно очертани граници. С изключителна арогантност нейните представител изказват екстремистки тези срещу ООН, демонстративно игнорират световното обществено мнение, а още повече международното право. Те убиха двамата смели лидери Ицхак Рабин и Ясер Арафат, които подписаха Споразуменията от Осло. Убиха ги, за да убият надеждата за мирно разрешаване чрез две държави. След приемането на Резолюцията на ОС на ООН през септември т.г. нашият посланик в ООН нарече документа „повратна точка в дългогодишната ни борба за мир и справедливост“, докато израелският му колега го определи като „дипломатически тероризъм“.
Ние призоваваме всички свободни хора, суверенни държави и международната общност да положат усилия за опазване на мира, за оказване на сериозен и осезаем натиск за възпиране на израелската военна машина, която с цялата си мощ се е изправила срещу палестинския и ливанския народи, и за издаване на наказателни решения срещу военните престъпници. Няма друга алтернатива за спасяването на мирния процес в Близкия Изток освен прилагането на принципа за две държави, отразен в резолюциите на ООН, като бъде принуден Израел да се изтегли от окупираните палестински земи.
8 октомври 2024 г.
https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19084978
На Западния бряг има улици с табели “Забрането за араби” и селища, държани под ключ от окупатора, казва полестинският посланик в България
- Г-н посланик, днес, 29 ноември, е ден за солидарност с палестинския народ, но през последните десетилетия тази дата сякаш бе загубила смисъл. Трябваше ли да се случи бруталният терористичен акт на “Хамас” на 7 октомври миналата година, отнел живота на 1200 души, а след него да дойде още по-бруталният военен отговор на Израел в Газа, където бяха убити повече от 40 хил. души, за да се сети светът и да получат палестинците наистина тази солидарност, която като народ винаги са заслужавали?
- Международният ден за солидарност е приет по решение на ООН, която по този начин иска да насочи вниманието на света, че има един проблем - палестинския, който не е решен, и има един народ, който продължава да е под окупация. Народите, които се намират под окупация, нито за миг не спират съпротивата, те водят непрекъсната война. Палестинците водят тази борба почти 100 г., тъй че 7 октомври не дойде от нищото и не се роди от вакуум. Несъмнено тази борба няма да свърши и днес независимо от убийствата, от геноцида, от етническото прочистване. Палестинците като народ ще продължат да се борят, докато не извоюват правата си.
По-голямата част от държавите в света, в това число и България, са имали в своята история борби срещу чуждестранно господство и колониализъм. Ние, палестинците, взимаме добрия пример от страните, които са водили борба и са постигнали независимост. Това е наше право, за да извоюваме своите права. Може би сегашният наш окупатор се различава по характеристиките си от класическия колониализъм, неговите сегашни съюзи в световен мащаб са по-различни, отколкото са били в миналото, що се отнася до сътрудничеството със Запада и САЩ, но това не може да отрече нашата борба и тя ще продължи, докато и ние не извоюваме свободата си.
Солидарността, на която сме свидетели, проявяват точно тези народи, които са водили такива борби в миналото, включително и много европейски народи като българския. Такава солидарност имаше и във войната през 1982 г., но разликата сега е, че истинският лик на окупацията е много по-ясен, по-брутален и по-кървав.
- Как може да се реши проблемът с израелските заложници в Газа и ако “Хамас” е унищожена, кой тогава държи заложниците?
- Нека бъда ясен. “Хамас” е част от палестинския народ. Аз съм против някои от действията им, но това не променя факта, че те са част от палестинския народ. Несъмнено заложниците трябва да бъдат освободени. Това е нещо, за което и ние настояване - прекратяване на войната, освобождаване на израелските заложници и на палестинските политически затворници, осигуряване на хуманитерни помощи за Газа и изтегляне на израелската армия оттам. Но нека ви уверя, че израелският премиер Нетаняху е този, който не иска заложниците да бъдат освободени. Той иска да срине Ивицата Газа и не го интересува дали заложниците ще бъдат убити. През март и април съпротивата бе готова да освободи заложниците. Когато президентът Байдън излезе с решенията, които бяха подкрепени от Съвета за сигурност на ООН, “Хамас” незабавно заяви положително отношение към тази резолюция. Но Израел я отхвърли, въпреки че проектът бе представен от САЩ. И днес “Хамас” проявява готовност за заложниците, но трябва да бъде прекратена войната и изтеглена окупационната армия, а това няма как да стане без споразумение.
- А с какво 7 октомври и войната в Газа промениха нещата в Западния бряг и палестинците, живеещи там?
- До този момент няма никаква промяна с положителен знак за палестинския народ. Окупацията продължава. Газа бе с наложена блокада за 17 г., което я постави в изключително тежка ситуация. Въпреки че съществува палестинска власт, Западният бряг също продължава да е окупиран. И тази система на окупация и апартейд се разпорежда навсякъде из нашите земи. Тя нахлува в градовете и селата и извършва арести и убийства, препятства всячески връзките между отделните селища и хората в тях.
През последните 10 години десетократно се увеличи израелската заселническа колонизация. Към момента броят на тези незаконни заселници е вече 1 милион и продължават да се строят колонии на Западния бряг. От израелска страна се приемат закони в полза на незаконните заселници, които всячески улесняват заграбването на земи и спират свободното движение на окупираните палестинци. По всякакъв начин саботират и усилията на палестинската власт да изгради своя икономика, която да не зависи от окупатора.
- Казвате, че Израел налага срещу палестинците система на апартейд - нещо, което много израелски официални лица вече не си правят труда да отричат, - за вас в какво се изразява това?
- На първо място, е препятстване на придвижването. В момента има пътища, на които са поставени едни червени табели “Забранено за араби”. Това е въплъщение на системата на апартейд. И е подобно на системата, съществувала едно време в Южна Африка. Ако аз искам да отида от Наблус до Рамала, което са 50 км, за това ще ми трябват най-малко 3 часа. Ако можех да мина по едно шосе покрай заселническите колонии, бих стигнал за не повече от 40 минути.
Палестинец - без значение дали християнин, или мюсюлманин, не може да отиде свободно в Йерусалим, за да се помоли на светините.
Има населени места, които отвсякъде са заобиколени от стена и в тази стена има врата, която всяка вечер се заключва от окупатора. Такъв пример е град Калкилия. Стени отвсякъде и вратата се отваря в определен час.
Както системата на апартейд в Южна Африка е налагала мерки, които осигуряват преимущество на белия човек над чернокожия, по същия начин в момента израелският апартейд налага система срещу палестинците.
Прилагат се две различни системи. Едната - в Западния бряг, която е колониална расистка система. А втората е за територията на самия Израел, която представлява закони, създадени в най-ново време и насочени срещу палестинците, живеещи в Израел. Тези закони налагат допълнителни ограничения на палестинците.
- Значи, ако израелец и палестинец извършат едно и също нарушение или престъпление, те ще бъдат съдени по различни закони?
- Точно така! В Израел има закон за националния характер на държавата, който беше приет преди 4-5 години от израелския Кнесет, който е напълно расистки закон. Палестинците на територията на Израел са подложени на дискриминация и в работата си, и в правосъдната система. Когато израелец извърши нещо, неговият случай отива в полицията, ако палестинец извърши същото - неговият случай отива в армията и ще бъде подложен на военен съд.
По същия начин се извършва правораздаването и на Западния бряг - все на базата на военните закони. Дори палестински малолетни и непълнолетни, т.е. деца, биват съдени на базата на военното законодателство.
Палестинците на Западния бряг са подложени едновременно на расистка система и военна окупация, а тези, които живеят в Израел, продължават да бъдат подлагани на различни несправедливости.
- Въпреки че имат израелски лични карти и дори свои представители в Кнесета?
- Разбира се. Независимо от това. Израел е система с двоен апартейд - по отношение и на едните, и на другите палестинци. Това не го е имало никога в историята. А самият термин “двойно расистка държава” бе употребен и наложен от израелци.
- Обяснете ми как позволихте всичко това да се случи? Споразуменията от Осло ли ви замъглиха очите? Как вие, които едно време наричахте себе си борци за свобода - тези, които сега сте част от автономната палестинска власт в Рамалла, - допуснахте тази двойно расистка система да мъчи палестинския народ? Остаряхте ли, изморихте ли се?
- Свободата на много от народите е изисквала да преминат през дълги периоди. В някои от периодите са били използвани формите на въоръжена борба, в други периоди борбата е стихвала и е преминавала към мирни форми. В началото на 90-те години на миналия век ние се насочихме към мира. Тогава Ясер Арафат протегна ръка за мир, но за съжаление, те го убиха. Те убиха и своя премиер Ицхак Рабин, защото и той искаше мир. А иначе ние, когато тръгвахме към мир, го направихме в името на законните ни права, в името на това да получим независимост и да създадем наша суверенна държава в границите от 4 юни 1967 г.
Споразумението от Осло бе етапно споразумение - от подписването през 1994 г. трябваше да завърши до 1999 г. Израелците обаче точно през 1999 г. сложиха край на този мирен път. Спомняте си Ариел Шарон и нахлуването в джамията “Ал Акса”. Официалните палестински институции и представители бяха взети на прицел. Израел тогава ни показа, че не желае мир.
Сега сред палестинците има две групи хора - едните вярват, че все пак може да се постигне мир с израелците, а другите въобще не вярват. Но и двете групи са единодушни, че окупираните палестински територии - Западният бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим, трябва да бъдат освободени от окупацията.
- Добре, г-н посланик, но от времето на Шарон и началото на втората интифада мина четвърт век. Когато Биби Нетаняху дойде на власт след това, той ви даде ясно да разберете, че няма да има две държави. Още по времето на президента Обама ви го заяви съвсем открито - няма да има палестинска държава! И след тази целенасочена израелска политика през всичките тези години вие продължавате да вярвате, че някой ще ви позволи да направите своя държава на тази същата земя? При положение, че земя не остана.
- Благодаря ви за въпроса, защото, уви, това е реалността. Нетаняху и на последната сесия на ООН отвори една карта и на тази карта я намаше Палестина. И той си го каза - няма такава държава, няма и да има. Но ето точно това аргументира онова, което вие в началото нарекохте терористичен акт от 7 октомври миналата година.
Когато ние, палестинците, приехме нашата държава да бъде създадена на тази малка част от територията, ненадвишаваща 22% от цялата територия на Палестина, и протегнахме ръка за мир, израелската страна показа ясно, че отхвърля това. Израелската страна отказва и вариант за една държава, така както стана в Южна Африка.
- Нима палестинският народ е готов да живее в една държава с израелците?
- Палестинският народ в по-голямата си част е готов да живее в една държава с тях, но тази държава да не е Израел. Ние обаче, като официални представители на палестинския народ, се придържаме към принципа за уреждане на въпроса чрез две държави, подчертавайки с това, че ООН носи отговорността за трагедията на палестинския народ и съответно за разрешаването на проблема. Защото създаването на Израел дойде чрез резолюция на ООН. И точно в ООН бе взето решението за разделянето на Палестина на две държави.
Днес 10% от населението на Газа е избито! Тази палестинска власт, за която казвате, че се е уморила, не се е уморила. Това са хора, които водят борба вече 50 г. и ще продължават да я водят до извоюването на законните права на палестинския народ. Но имаме много силен враг, който пък има за съюзник САЩ - най-голямата икономическа и най-мощната военна сила в света. Докато ние, палестинците, сме малък народ. Но трябва ли да приемем да се възцари законът на джунглата и да дадем право на големите да окупират малките?
След като президентът Байдън е използвал правото си на вето 4 пъти в последните месеци, може ли да се приеме като нещо друго това, освен като заявено желание палестинският народ да бъде избит? САЩ бяха използвали 98 пъти правото си на вето по палестински резолюции и с тези 4 сметката става общо 102. Представете си - 102 резолюции, в които САЩ са използвали правото си на вето само по палестинския въпрос.
- В същото време не оставаме с впечатлението Израел да е много доволен от случващото се в ООН.
- Вярно е, защото в последно време се засилиха гласовете, че Израел е този, който носи отговорността и вината за всичко, което се случва. 140 държави гласуваха против окупацията. Та това е, може да се каже, почти целият свят. Тоест светът вижда истината, само САЩ не я виждат. Да вземем и заповедта за арест на Нетаняху, издадена от Международния наказателен съд. САЩ мигновено започнаха да защитават Нетаняху, а той е отговорен за смъртта или раняването на поне 200 хил. души и разрушаването на всичко в Газа. 17 хил. деца са убити, а някой има лицето да стане и да каже, че той не бил престъпник. Напротив, престъпник и убиец е и трябва да бъде изправен на съд и отведен в затвора. В момента голям международен екип от 300 адвокати, които не са палестинци, араби или мюсюлмани, завеждат иск за преследване на всички, които са извършвали етническо прочистване в Газа. Защото това, което се случи пред очите на всички, бе повече от геноцид - то е етническо прочистване.
Ние, палестинците, както всички хора по света, искаме да живеем нормално, в мир и свобода. Но виждате колко много неща ни пречат да получим правата си. А това, което допълнително ни натоварва, е, че светът прекалено дълго гледа нашите страдания безучастно отстрани.
https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19418119
Посланик Абу Джайш анализира актуалната ситуация в Газа и на Западния бряг.
"В света се работи за създаване на алианс, който да доведе до практическото приложение на решението на Международния съд за прекратяване на незаконната израелска окупация на палестински територии. Необходимо е светът да предприеме такива действия, че да бъде принуден Израел да спази приетите резолюции на ООН".
Това заяви пред БНР посланикът на Палестина в България Н.Пр. Насри Халил Абу Джайш и подчерта, че палестинците имат своя план за мир още от 1988 г. и са готови да създадат своя държава и да живеят редом с Израел в мир:
"И в момента сме готови да седнем и да преговаряме за това да бъде създадена нашата независима палестинска държава".
Дипломацията ще намери своето място, когато светът се активизира, за да бъде наложено на Бенямин Нетаняху да спази резолюциите и решенията на международната общност и на международното право, заяви още палестинският посланик и добави:
"Искаме от света - от ООН, от ЕС, от САЩ, от Русия, от Китай - да се намесят по-активно, така че да бъдат приложени резолюциите, приети от ООН, за да не се превърне регионът на Близкия изток във вулкан, от който по-нататък битката да се пренесе и към съседните държави и така да се стигне до световна война".
Ние сме под израелска окупация вече 76 години, посочи той.
"Сметката, която платихме за последната година, е изключително тежка. Броят на убитите надхвърли 42 000, по-голямата част от които са жени и деца. Ранените са повече от 120 хиляди. За безследно изчезнали се обявяват между 10 и 15 хиляди. Разрухата е пълна в Ивицата Газа и в някои от бежанските лагери на Западния бряг".
В миналото има подписано споразумение за слагане на край на този конфликт, но Израел не желае това, подчерта Н.Пр. Насри Абу Джайш:
"Израел държи да има за себе си цяла Палестина. Нещо, което палестинският народ няма да приеме и няма да капитулира, той ще продължи да води своята борба".
По думите на палестинския посланик няма съмнение, че "основната причина за всичките конфликти в нашия регион е продължаващата израелска окупация на палестински територии":
"Конфликтът, в който води борбата си палестинският народ, не е религиозен или етнически. Право на всеки народ е да бъде независим и да се самоуправлява. ... Когато четете историята, установявате, че палестинският народ е направил големи компромиси, израелците обаче са тези, които не желаят никакъв компромис. ... Палестинците вярваме в мира. Палестинският президент протегна ръка за мир и 36 години няма кой да я поеме от другата страна".
"Няма как да победи друго, освен правилната позиция. Няма как да не победи правдата на народите", смята посланик Насри Абу Джайш.
Превод в ефир: Мая Ценова
Интервюто на Георги Марков с Н.Пр. Насри Халил Абу Джайш в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
https://bnr.bg/horizont/post/102057884https://bnr.bg/horizont/post/102057884
От Понеделник до Петък:
9:00 – 15:00
