„Душата на нашата душа” / 80x53см, туш върху хартия,
част от "Децата на Газа - осакатените ангели", проект на Адриана Герасимова

Светът е изпълнен с омраза и жестокост, но там някъде в най-тъмните условия тлее светлина. Там някъде винаги се подвизава по някой светец, без да подозираме за него. Халед Ал Набхан е един от тях.

Още го помня как преди година приглади прощално косата на внука си Тарик, как обви малкото вкочанено телце на убитата си внучка Рийм.
Държеше я в люлката на ръцете си и продължаваше да й говори спокойно, да целува очите й, сякаш я приспиваше… Отправяше я в Jannah, без тежко ридаене, без скубане на косите, без омраза към убийците на най-скъпото му - „Тhe Soul of my Soul”
Така я нарече, така я запомниха и милионите зрители на прожектирания в реално време геноцид.

Такова изпращане е неразбираемо за нашата бездухoвна, вкопчена в материята цивилизация, криеща лицемерната си фасада зад кухи фрази, износен морал, претенции за висша бяла раса.

В последствие все пак разбрах, че и Халед е човек, чиито чувства бяха разбити… Той споделяше, че често ходи до гроба на внучката си, говори й, плаче в самота. Рийм беше родена на неговата дата, отнеха я от живота малко преди рождения им ден.

След смъртта й „Чичо Халед“, както го наричаха децата в Газа се посвети на всички тях. Той с усмивка раздаваше от земното си време в игри и замаскиране на реалността в най-големият открит, официално финансиран концлагер на 21век. Той им помагаше да забравят къде са…

На 23ти декември Рийм щеше да празнува 1вия си рожден ден на небето. Но малко преди това израелската армия уби и дядо й.
Сега са заедно във вечна прегръдка. Никой не може да им я отнеме.

А Халед Ал Набхан се превърна в „Тhe Soul of our Soul”


Линк към оригинала:
https://www.instagram.com/reel/DDojf-vtwJM/?igsh=MWlpYXdid3J4ZWw4eg==