29 януари 2024 г., град Газа:

„Лейан! Всички ли сте живи? Всички ли сте живи?"
„Слушай, никой в колата не мърда. Само аз и Хинд сме живи! Ранена съм, цялата съм простреляна. Хинд е ранена. Хинд кърви. Aз кървя.”
…

„Ало“
„Стрелят по нас. Те стрелят по нас. Танкът е до нас!“
„Криете ли се?“
„Да, в колата. Танкът е до нас.“
„В колата ли сте?“
Звук от стрелба
П И С Ъ Ц И
ТИШИНА
…

„Момичето, което говореше с мен, къде е тя?"
"Тя е мъртва."
„С кого говоря сега?“
„С Хинд. ПОБЪРЗAЙ!”
„Скрий се. Скрий се! Къде си точно, в колата?"
"Да."
„Скрий се под седалките. Така че изобщо да не може да бъдеш видяна.“
"Добре."
…

„Танкът е до мен!“
„Движи ли се или е неподвижен? Някой излезе ли от него?"
„Движи се.“
„Добре. Дали се движи до колата, зад колата или пред колата?“
"Пред колата."
„Танкът идва към теб от предната част на колата?“
"Да."
„Много близо ли е?“
"Много, много."
„И се движи?“
„Да. ЕЛАТЕ ДА МЕ ВЗЕМЕТЕ!”
„Любов моя, повярвай ми, с Божията воля координацията ще се случи.“
„Толкова съм ИЗПЛАШЕНА. Моля, ЕЛАТЕ!
МОЛЯ, ОБАДЕТЕ СЕ НА НЯКОЙ ДА ДОЙДЕ И ДА МЕ ВЗЕМЕ!“
…

„Обичам те и татко те обича. Всички те обичаме, скъпа. Пази се!”
…

„ Хинд, ранена ли си?
„Да. Простреляна съм в ръката, гърба и крака.“
„Значи кракът ти кърви?“
„Кракът, ръката и гърбът ми кървят.“
…

„Те са на път към теб, скъпа моя.“
…

„Здравей, Хануд. Хануд! Добре ли си?“
"Да."
„Слава Богу, Слава Богу.“
„Сега чу ли бомба? Чу ли нещо около теб?
„Да. Да, чух я.“
…

„Хануд, защо не говориш?!“
„Не говоря, защото устата ми кърви.
Не искам да си оцапам блузата, да не обезпокоя мама.”
„Всичко е наред, избърши си устата, скъпа.“
"Добре."
19ч. Т И Ш И Н А

Можеше никога да не разберем за съществуването на малката Хинд и смелата й братовчедка Лейан. Там е работата, че за децата на Газа научаваме, чак когато са мъртви и то по особени стечения на обстоятелствата. Но истината е като водата, тя винаги намира пътя и пробойните на лъжата. Затова и този запис достигна до света. ЗА ДА ГО ПРОМЕНИ. ЗАВИНАГИ.

Денят е 29 януари, израелската армия напада град Газа (Gaza city).
Голяма част от населението не е напуснало града, знаейки, че евакуираните на юг в т.нар. „безопасни зони“, продължават да бъдат бомбардирани. Други, изплашени от бомбардировките, се завръщат отново на север в Газа.
Уисам Раджаб е една от тях. При поредното бягство бомбите я разделят от съпруга й, баща й и майка й. Tя остава сама с дъщеря си Хинд и сина си Ейад.
Израелската армия навлиза в квартал Тел ал-Хала, в който Уисам, Хинд и малкото й братче отсядат при чичото, лелята и братовчедите на Уисам.
През нощта на 28 януари има тежки бомбардировки. Заглушаващият звук на взривовете отеква все по-близо.

„Бомбардирането около нас беше толкова ужасяващо до степен, че огънят навлезе в дома ни. Отидохме в средата на къщата, погледнах Хануд (Хинд) и й казах „Хануд, ела да спиш до мен.“
Докато очите й бяха затворени, аз я гледах и си мислех „Боже, колко си красива. Наистина ли ще ме изоставиш, Хануд?“ спомня си Уисам.

Рано сутринта от страна на израелската армия е наредено цивилните да се евакуират на юг. Семейството на Хинд разполага с малка KIA, която не побира всички. Децата ще се евакуират първи.
Чичото, лелята, братовчедите се натоварват в колата, последвани от Хинд и Ейад. В последния момент Ейад отказва да тръгне и остава с майката. Сякаш невидима сила го извежда от колата.

Уисам и Ейад ще ги последват по-късно. Остават назад, без да знаят, че това е последният път, когато ще ги видят живи.
Проследяват с поглед колата, чуват изстрелите в далечината. Разпознават силуетите на танковете.

„Видяхме ги да откриват огън, но решихме, че може би в колата са живи, защото завиха леко наляво, затова си казахме, че са паркирали на гарата. Решихме, че трябва да са в безопасност и ще отидат в безопасен дом, че ще отидат на безопасно място.“ спомня си Уисам.

На 10 февруари, две седмици след масовото убийство, израелската войска се изтегля от квартала. Едва тогава малкото разлагащо се телце на Хинд е намерено заедно с телата на шестимата души от семейството й.
На 50 метра от мястото на престъплението откриват и остатъците от взривената линейка, изпратена от Червеният кръст, за да прибере все още живата Хинд. Частите от телата на двамата пара-медици, рискували живота си - Йосеф Зейно и Ахмед ал-Мадун - са едва разпознаваеми.
Сателитните снимки доказват присъствието на израелските танкове в непосредствена близост до колата в часовете, в които е установена престрелката. Съдебно-медицинската експертиза доказва, че освен 335-те патрона, изстреляни по колата, тя е била частично прегазена и с булдозер Caterpillar.

ХИНД РАДЖАБ
Това име ще преследва колективната ни съвест, ще чуваме гласа й, докато душата й намери покой.

Над 300 дни администрацията на президента Байдън не пожела да изпрати свои независими експерти, които да разследват местопрестъплението.
Вместо това, тя остави серийния убиец сам да разследва случая си.
До ден днешен израелската армия отказва да признае престъплението си, а Америка продължава да оказва дипломатическа, финансова и военна помощ на Израел.
НО СВЕТЪТ ЧУ и пое като усилвател екота на този пронизващ детски глас. И обеща да се бори до справедлив край за всички погубени детски животи, за всички изтръгнати майчини сърца и нечути бащини стонове. Светът ще сложи край на тишината.

„НОЩТА ЩЕ СВЪРШИ!“

Oбщност от адвокати създаде фондация „Хинд Раджаб“, която разследва отделни лица от израелската армия, извършили военни престъпления от 07.10.23 до днес. Архивът се трупа. Военните престъпници са преследвани във всяка точка на света.

Aрхивно видео:
https://youtu.be/dHn-3TOeXx0?si=UUneK_I0QMsN7cAF

Филмът „The Night Won’t End” със случая на Хинд:
https://youtu.be/ECFpW5zoFXA?si=IKy8uy0_6a0qzGeb

Разследване:
https://forensic-architecture.org/.../the-killing-of-hind...