Ваше Превъзходителство г-н Георги Първанов, президент на Република България (2002-2012) и приятел на Палестина,

Ваше Превъзходителство посланик Ангел Ангелов, представител на Министерството на външните работи на България, Генерален Директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения“ в Министерството на външните работи на Република България,

Уважаеми г-н Рамиз Бехбудов, представител на Детския фонд на УНИЦЕФ,

Уважаеми г-н Жорж Риаши, Председател на Координационния съвет на арабските землячества в България,

Ваше Свещенство д-р Мустафа Хаджи, Главен мюфтия на България

Уважаеми г-н Костадин Костадинов, Председател на Партия „Възраждане“,

Госпожи и господа настоящи и бивши членове на Парламента на Република България,

Ваши Превъзходителства господа посланици и дипломати, акредитирани в България,

Уважаеми представители на медиите,

Скъпи приятели,

Уважаемо събрание,

29 ноември е Международният ден за солидарност с палестинския народ, денят, който през 1977 г. ООН определи да бъде повод за напомняне на света за неправдата спрямо палестинския народ, който продължава да стене под престъпна военна окупация. Този ден е повод да се подчертае, че палестинският проблем не е решен, въпреки че са изминали десетилетия на окупация, въпреки огромните жертви, дадени от нашия народ, въпреки приемането на множество резолюции на Обединените нации, призоваващи за справедливо, трайно и цялостно уреждане.

Днес ние имаме остра необходимост от международна подкрепа и човешка солидарност с нашия палестински народ, от това, той да бъде защитен от убийствата и геноцида, да бъде защитен неговият национално-освободителен проект в отпор на израелската машина за убийства и разруха, която не прави разлика между деца и жени, между училища и болници, между джамии и църкви.

Този ден представлява шанс за сериозно активизиране на Обединените нации и на Европейския съюз за осъществяване на справедливост, прекратяване на окупацията и прилагане на международното право и международното хуманитарно право.

Срещаме се днес в момент, когато геноцидната война против нашия палестински народ в скъпата ни Ивица Газа навлиза в своя 422-ри ден – война, довела до разрушаване на повече от 70% от инфраструктурата, което превърна Ивицата Газа в негодна за живот. Тази методична война включваше разрушаване на болници, училища, джамии и църкви, цели жилищни квартали, заличаване на цели фамилии от гражданския регистър. Болезненото е, че тези престъпления погубиха живота на повече от 200 хиляди палестинци – загинали и ранени, сред които 16 хиляди деца в рамките на едно от най-грозните престъпления в съвременната история. Престъпления, чиято чудовищност надхвърля ужасите на унищожението, на което светът бе свидетел през Втората световна война, кланетата в Руанда, Бурунди, Сребреница и др.

Нека кажем ясно: в течение на цялата 100-годишна история на палестинското национално движение няма доказателства то да е убило и 50 деца, докато в Ивицата Газа и на Западния бряг Израел избива нашите деца ежедневно, което е документирано от международните организации, действащи на окупираните територии.

И тук питаме: Къде е международното право, което претендират, че защитават великите сили начело със Съединените щати? Нима избиването на 10% от населението на Ивицата Газа, мнозинството от които деца и жени, не е геноцид? Нима 4-кратното използване на право на вето в Съвета за сигурност, за да се попречи на спирането на тези кланета, не е подкрепа и насърчаване на избиването?

Обръщаме се към свободния свят: Стига гнет, стига избиване на палестинци… Престъпната окупационна армия и нейното командване, израелският премиер Нетаняху и всички негови министри в това фашистко правителство влизат в кръга на обвинените в извършване на най-грозни военни престъпления и престъпления против човечеството. Неотдавна това доведе до издаване на заповед на Международния наказателен съд в Хага за арест на Нетаняху и неговия бивш министър на войната Галант по обвинение в извършване на престъпления против човечеството, включително методично избиване и причиняване на гладна смърт на невинни хора.   

Уважаемо събрание,

Тази война не е рожба на 7 октомври, тя е продължение на десетилетия наред окупация и политика на израелските десни екстремистки правителства, които се стремят към нашето унищожение и принудително изселване и отхвърлят справедливия мир, основан на резолюциите на международната законност. И въпреки всичко това палестинското ръководство протяга ръка за мир. Мъченикът Ясер Арафат заяви, че ние сме готови за мир и те го убиха. Днес президентът Махмуд Аббас все още протяга ръка за справедлив мир, основан на прекратяване на окупацията и всички нейни прояви, съгласно ясна политическа визия, която той изложи в последната си реч пред Общото събрание на ООН. Тази визия се опира на три основни стъпки:

1.незабавно прекратяване на агресията против нашия палестински народ;

2.пълно изтегляне от Ивицата Газа и позволяване на неограничен достъп на хуманитарната помощ;

3. започване на сериозни преговори в рамките на една година за прекратяване на окупацията и прилагане на резолюциите на международната законност, включително последното становище на Международния съд…

Тази инициатива отразява нашата ангажираност по отношение на мира като стратегическа алтернатива и оптимален път към постигане на сигурност и стабилност в целия регион.

Уважаемо събрание,

Мирът и толерантността не могат да съжителстват с окупацията, геноцидните войни и апартейда. По-нататъшното поставяне на препятствия пред палестинския народ, така че да не може да осъществи въжделенията си за свобода и самоопределение е дълбока рана в международната хуманитарна съвест. Нашият палестински народ няма да отстъпи от законните си национални права, на първо място сред които е създаването на независима държава със столица Източен Йерусалим.  

В сегашния болезнен миг оценяваме високо и изразяваме уважение към приятелския български народ, принципен в своите позиции и солидарен с един народ, подложен на геноцид. Поздравяваме народа на братски Ливан за героичната му твърдост в лицето на последната израелска агресия, която дойде едновременно с геноцидната война против нашите сънародници в Газа . Тази твърдост въплъщава висшия смисъл на единството и предизвикателството и потвърждава, че арабските народи няма да капитулират, каквито и да са размерите на агресията и разрухата.

Ние сме уверени, че тази окупация, с каквато и военна машина да разполага, каквито и планове за ликвидиране да има, ще изчезне. Ще остане нашият палестински народ, който устоява на своята земя въпреки всички постигнали го и продължаващи и досега трагедии, защото волята на народите е по-силна от всеки гнет. И както е казал африканският революционер Самора Машел, „Борбата ще продължи“.

Да живее Палестина, слава на Ливан, да живее международната солидарност с палестинския народ.

Благодаря.